село Бяла паланка
с. Бяла паланка, Общ. Твърдица, Обл. Сливен
2926
Население 948
Землище 50,062 km²
Надм. височина 480 m
Пощ. код 8892
Тел. код 04592
Телефон на кметството: 04592/2513
Е-mail: kmet_bpalanka@abv.bg
Имате по-актуална информация?
Землище 50,062 km²
Надм. височина 480 m
Пощ. код 8892
Тел. код 04592
Телефон на кметството: 04592/2513
Е-mail: kmet_bpalanka@abv.bg
Имате по-актуална информация?
Намира се на 32 км. северозападно от Сливен, на 630 м.н.в. Население – 1121 ж. През селото протича Селска река.
През селото протичат три реки: Голяма река (Коджа дере), Малка река (Кючюк дере) и Коджамар дере, които се сливат в селото. Селото се намира сред красива природа с множество природни забележителности, богата и разнообразна флора и фауна. Въпреки интензивния дърводобив, тук е извършвано и интензино залесяване в резултат на което горите са голямо богатство на селото. В реките има разнообразие от риба - мряна, кротушки, клен, балканска пъстърва. Емблема на селото е застинал вулкан, който местните наричат Коджа таш (Голямата скала). През територията на селото е минавал стар римски път, свързващ Велико Търново с Цариград, части от който все още могат да се открият. В тази част на Стара планина се е подвизавал Вълчан войвода, чийто богатства все още мастити иманяри търсят. Между другото на няколко места вече са намирани заровени казани или делви със жълтици - поне така говори мълвата. Балканът крие богати находища от билки - здравец, беладона, иглика, левурда, гъби (манатарки, пачи крак, сърнели, рижики, масловки, подбел, кантарион, мащерка, глог, папрат, шипки, къпини, малини ... Само на три километра северозападно от селото се намират чудни скални образувания ... Дивите животни са представени от гордия благороден елен, сърната, дивата свиня, мечката, заека, вълка, чакала, лисицата, язовеца, белката, златката, катерицата, дивата котка, белоглавия орел, сокола... Пролет природата ухае от цъфтящите минзухари, теменужки, кокичета, люляк.. В село Бяла паланка живее будно и трудолюбиво население (представители на турското етническо малцинство) и много млади хора, които имат професии и упорито учат не само в средни училища, но и в университети. Те са много гостоприемни и позитивно настроени, обичат селото си и природата около него. Допреди промените в страната повечето от жителите на селото работеха в рудниците на "Балканбас", в горското стопанство, по заводите в Сливен и Твърдица. В момента заетостта на трудоспособнното население в селото е проблем, но белопаланци не се предават - отглеждат животни и селскостопански продукти за собствена консумация, а мъжете пътуват до града, където работят като монтьори, шофьори, монтажници, строители и др. Желателно е местните хора да се организират и да разработят проекти по ОП "Околна среда" (например екопътека), да кандидатстват за развитие на селски туризъм, ловен туризъм, риболовен туризъм (като се направи микроязовир в планинската част на реката и се зариби с балканска пъстърва), туризъм, съчетан с билко- и медолечение (условията са прекрасни за развитие на пчеларството и производството на екологичен мед), създаване на масиви, засадени с култивирани билки: маточина, шипка, беладона, дрян, киселица, иглика, арония.
Село Бяла паланка е изходен пункт за изкачване на връх Чумерна откъм неговата източна страна. От върха се открива чудесна гледка, простираща се чак до река Дунав и Беломорието. Освен това от него лесно се достига до резервата "Бяла крава" - богат на дивеч (благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, лисица и мн. други), скални образувания и пещери. Особено атрактивен е карстовият извор в резервата, от който блика бисерно чиста вода. В миналото на територията на Бяла паланка се настаняваха няколко каракачански семейства в местността "Махмуд бунар", където отглеждаха около 10000 каракачански овце. Идваха пролет около Гергоьовден (6 май) и се прибираха в Беломорието след Димитровден.
Кметът Нихат Кечеджиев трябва да разработи дългосрочна програма за развитие на селото, като вземе предвид природните дадености на региона, които дават прекрасна възможност за развитие на ловния туризъм, селския туризъм, лечебния туризъм (медолечение, билколечение, природолечение), ски туризма (ливадите в планината дават прекрасна възможност за изграждане на ски влекове и писти), култивираното отглеждане на гъби и билки, изграждането на еко-пътека по руслото на Голяма река (предпоставка за това са скалните образувания, водоскоците по реката, бистроструните потоци, които се вливат в реката, наличието на пъстърва), изграждането на няколко микро-ВЕЦ, регистриране на дърводелски цехове за производство на пчелни кошери, мебели и други изделия, създаване на цехове за обработка на мляко, месо, горски плодове, билки, гъби и т.н. Всичко това ще подпомогне развитието на икономическия капацитет на селото и ще повиши заетостта на населението, чиято възрастова структура (преобладават младите възрастови групи) е благоприятна за развитие на бизнеса в региона. За целта е необходима PR-кампания, за да се рекламират природните дадености и наличните ресурси, за да се привлече вниманието на родния (а защо не и на чуждестранния) бизнес, да инвестира в с. Бяла паланка.
Чудесна възможнност предоставят и еврофондовете, по които може да се кандидатства например по ОП "Околна среда", ОП "Човешки ресурси", за развитие на селските райони и т.н. Пожелавам на белопалнчани да бъдат по-активни и да не чакат друг да им свърши работата, за да направят своето родно село пример за добро място за живеене и привлекателен център за бизнеса.
Село.БГ благодари на Тодор за изпратената информация!
През селото протичат три реки: Голяма река (Коджа дере), Малка река (Кючюк дере) и Коджамар дере, които се сливат в селото. Селото се намира сред красива природа с множество природни забележителности, богата и разнообразна флора и фауна. Въпреки интензивния дърводобив, тук е извършвано и интензино залесяване в резултат на което горите са голямо богатство на селото. В реките има разнообразие от риба - мряна, кротушки, клен, балканска пъстърва. Емблема на селото е застинал вулкан, който местните наричат Коджа таш (Голямата скала). През територията на селото е минавал стар римски път, свързващ Велико Търново с Цариград, части от който все още могат да се открият. В тази част на Стара планина се е подвизавал Вълчан войвода, чийто богатства все още мастити иманяри търсят. Между другото на няколко места вече са намирани заровени казани или делви със жълтици - поне така говори мълвата. Балканът крие богати находища от билки - здравец, беладона, иглика, левурда, гъби (манатарки, пачи крак, сърнели, рижики, масловки, подбел, кантарион, мащерка, глог, папрат, шипки, къпини, малини ... Само на три километра северозападно от селото се намират чудни скални образувания ... Дивите животни са представени от гордия благороден елен, сърната, дивата свиня, мечката, заека, вълка, чакала, лисицата, язовеца, белката, златката, катерицата, дивата котка, белоглавия орел, сокола... Пролет природата ухае от цъфтящите минзухари, теменужки, кокичета, люляк.. В село Бяла паланка живее будно и трудолюбиво население (представители на турското етническо малцинство) и много млади хора, които имат професии и упорито учат не само в средни училища, но и в университети. Те са много гостоприемни и позитивно настроени, обичат селото си и природата около него. Допреди промените в страната повечето от жителите на селото работеха в рудниците на "Балканбас", в горското стопанство, по заводите в Сливен и Твърдица. В момента заетостта на трудоспособнното население в селото е проблем, но белопаланци не се предават - отглеждат животни и селскостопански продукти за собствена консумация, а мъжете пътуват до града, където работят като монтьори, шофьори, монтажници, строители и др. Желателно е местните хора да се организират и да разработят проекти по ОП "Околна среда" (например екопътека), да кандидатстват за развитие на селски туризъм, ловен туризъм, риболовен туризъм (като се направи микроязовир в планинската част на реката и се зариби с балканска пъстърва), туризъм, съчетан с билко- и медолечение (условията са прекрасни за развитие на пчеларството и производството на екологичен мед), създаване на масиви, засадени с култивирани билки: маточина, шипка, беладона, дрян, киселица, иглика, арония.
Село Бяла паланка е изходен пункт за изкачване на връх Чумерна откъм неговата източна страна. От върха се открива чудесна гледка, простираща се чак до река Дунав и Беломорието. Освен това от него лесно се достига до резервата "Бяла крава" - богат на дивеч (благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, лисица и мн. други), скални образувания и пещери. Особено атрактивен е карстовият извор в резервата, от който блика бисерно чиста вода. В миналото на територията на Бяла паланка се настаняваха няколко каракачански семейства в местността "Махмуд бунар", където отглеждаха около 10000 каракачански овце. Идваха пролет около Гергоьовден (6 май) и се прибираха в Беломорието след Димитровден.
Кметът Нихат Кечеджиев трябва да разработи дългосрочна програма за развитие на селото, като вземе предвид природните дадености на региона, които дават прекрасна възможност за развитие на ловния туризъм, селския туризъм, лечебния туризъм (медолечение, билколечение, природолечение), ски туризма (ливадите в планината дават прекрасна възможност за изграждане на ски влекове и писти), култивираното отглеждане на гъби и билки, изграждането на еко-пътека по руслото на Голяма река (предпоставка за това са скалните образувания, водоскоците по реката, бистроструните потоци, които се вливат в реката, наличието на пъстърва), изграждането на няколко микро-ВЕЦ, регистриране на дърводелски цехове за производство на пчелни кошери, мебели и други изделия, създаване на цехове за обработка на мляко, месо, горски плодове, билки, гъби и т.н. Всичко това ще подпомогне развитието на икономическия капацитет на селото и ще повиши заетостта на населението, чиято възрастова структура (преобладават младите възрастови групи) е благоприятна за развитие на бизнеса в региона. За целта е необходима PR-кампания, за да се рекламират природните дадености и наличните ресурси, за да се привлече вниманието на родния (а защо не и на чуждестранния) бизнес, да инвестира в с. Бяла паланка.
Чудесна възможнност предоставят и еврофондовете, по които може да се кандидатства например по ОП "Околна среда", ОП "Човешки ресурси", за развитие на селските райони и т.н. Пожелавам на белопалнчани да бъдат по-активни и да не чакат друг да им свърши работата, за да направят своето родно село пример за добро място за живеене и привлекателен център за бизнеса.
Село.БГ благодари на Тодор за изпратената информация!