село Бъзовец
с. Бъзовец, Общ. Две Могили, Обл. Русе
2655
Население 875
Землище 31,704 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 7168
Тел. код 08142
Телефон: (08142)2474
Е-mail: kmetstvo.bazovetc@abv.bg
Имате по-актуална информация?
Землище 31,704 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 7168
Тел. код 08142
Телефон: (08142)2474
Е-mail: kmetstvo.bazovetc@abv.bg
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 12 км. южно от гр. две Могили, в долината на река баниски Лом, на 130м. надморска височина.
Землището на селото има богатството на плодородни черноземни почви, които са спомогнали за доброто развитие на зърнопроизводството.
В местността "Стар Бъзовец" има ловна станция и бивш пионерски лагер, подходящ за инвестиция и реконструкция. Много добри условия за селски туризъм.
Богата е историята на землището на село Бъзовец. В пределите му са намерени археологически останки като доказателства за богата житейска дейност преди много хилядолетия. Но наред с това са и открити вкаменелости от времето на Палеолита. Счита се, че тук е било дъното на море. Днес такива вкаменелости се пазят и могат да се видят в местното училище. Предполага се, че селото носи името си от славянския период и има за основа думата бъз - растение, широко разпространено в региона, чиито плодове носят здраве и сила. На мястото, където е било разположено старото село (Стар Бъзовец), имало много влага и тя способствала за буйния растеж на растението. По време на турското робство турците го наричали Бузовча, а в турските регистри от 1689 и 1734 година е отбелязано като Бъзовча. Легенди и предания за произхода на селото Един свинар - бъзовчанин - тръгнал да пасе стадото си към местността, където е днешното село. Навсякъде имало гори. Свинарят като стигнал до река Баниски Лом я пресякъл и подкарал свинете по течението на бистър поток, вливащ се в Лома. Така достигнал до неговия извор - днешната Гюр чешма. пил от водата, напълнил кратунката си и тръгнал обратно. Когато се върнал в селото той разказъл за бистрия поток. Тъй като в старото село имало само един източник на вода - един стар кладенец (запазен до 1960 г.), хората решили да се преселят от тяхното село (днес известно като Стар Бъзовец) край Гюр чешма (днешното с. Бъзовец). Това е една от легендите за възникването на селото. През годините селото е имало своите подеми и спадове. Много са мъжете-бъзовчани, участници в различните войни. Много от местностите в селото носят имена на девойки, които са пострадали през време на турското иго. През 1870 година е поставено началота на училищното дело. Основаването на училището се свързва симето и личността на Черчи Никола, Слязъл от балканското село Върбица, Шуменско. Като търговец той познавал четмото и писмото.Научил и сина си Минчо след години. Така селото имало вече своя първи даскал Минчо, който започнал да учи група деца в килиите на старата църква. В църквата имало мъжка и женска килия. В тях даскал Минчо започнал да учи децата. Желаещите да учат постепенно се увуличавали и училището ставало тясно и децата били принудени да учат при мизерни условия. Всичко това продължило до 1928 година, когато е построено и новото училище. Историята на училището е свързана и историята на местната църква. Патронът на селската църква е Свети Димитър. Кога е съградена старата черква в селото не се знае. Историята на местното училище свидетелства, че първите ученици са учили в килиите на старата църква. Интересен е фактът, че тя е строена от майстори, другари на Кольо Фичето, след строежа на Беленския мост. Народни празници в село Бъзовец В село Бъзовец живее старо местно население - хърцои, макар че то е примесено с преселници от Предбалкана. Тези обстоятелства са се отразили върху традициите и обичаите в най-голяма степен. В по-ново време са настъпили и други промени, подчинени на въздействието на градската култура върху селската. Зимната календарна обредност е съхранена и до днес. Като основни мъжки празници са се съхранили Коледуването и празникът на Зарезан. В миналото те се празнуваха само от българи, докато сега взимат участие и турци. Край селото има "паметник" на Трифон Зарезан, който е място за преклонение пред традицията. Най-таченият женски празник е Бабина - Бабинден, когато жените се впускат в маскарад по улиците. А най-чакан и желан за младите момичета е Лазаровден, когато облечени с народни носии обикалят по къщите и благославят за здраве и плодородие. Интересен празник през пролетта е Унгеле. Младежите се събират на най-високото място на селото и палят огън.
Село.БГ благодари за изпратената информация :)
Землището на селото има богатството на плодородни черноземни почви, които са спомогнали за доброто развитие на зърнопроизводството.
В местността "Стар Бъзовец" има ловна станция и бивш пионерски лагер, подходящ за инвестиция и реконструкция. Много добри условия за селски туризъм.
Богата е историята на землището на село Бъзовец. В пределите му са намерени археологически останки като доказателства за богата житейска дейност преди много хилядолетия. Но наред с това са и открити вкаменелости от времето на Палеолита. Счита се, че тук е било дъното на море. Днес такива вкаменелости се пазят и могат да се видят в местното училище. Предполага се, че селото носи името си от славянския период и има за основа думата бъз - растение, широко разпространено в региона, чиито плодове носят здраве и сила. На мястото, където е било разположено старото село (Стар Бъзовец), имало много влага и тя способствала за буйния растеж на растението. По време на турското робство турците го наричали Бузовча, а в турските регистри от 1689 и 1734 година е отбелязано като Бъзовча. Легенди и предания за произхода на селото Един свинар - бъзовчанин - тръгнал да пасе стадото си към местността, където е днешното село. Навсякъде имало гори. Свинарят като стигнал до река Баниски Лом я пресякъл и подкарал свинете по течението на бистър поток, вливащ се в Лома. Така достигнал до неговия извор - днешната Гюр чешма. пил от водата, напълнил кратунката си и тръгнал обратно. Когато се върнал в селото той разказъл за бистрия поток. Тъй като в старото село имало само един източник на вода - един стар кладенец (запазен до 1960 г.), хората решили да се преселят от тяхното село (днес известно като Стар Бъзовец) край Гюр чешма (днешното с. Бъзовец). Това е една от легендите за възникването на селото. През годините селото е имало своите подеми и спадове. Много са мъжете-бъзовчани, участници в различните войни. Много от местностите в селото носят имена на девойки, които са пострадали през време на турското иго. През 1870 година е поставено началота на училищното дело. Основаването на училището се свързва симето и личността на Черчи Никола, Слязъл от балканското село Върбица, Шуменско. Като търговец той познавал четмото и писмото.Научил и сина си Минчо след години. Така селото имало вече своя първи даскал Минчо, който започнал да учи група деца в килиите на старата църква. В църквата имало мъжка и женска килия. В тях даскал Минчо започнал да учи децата. Желаещите да учат постепенно се увуличавали и училището ставало тясно и децата били принудени да учат при мизерни условия. Всичко това продължило до 1928 година, когато е построено и новото училище. Историята на училището е свързана и историята на местната църква. Патронът на селската църква е Свети Димитър. Кога е съградена старата черква в селото не се знае. Историята на местното училище свидетелства, че първите ученици са учили в килиите на старата църква. Интересен е фактът, че тя е строена от майстори, другари на Кольо Фичето, след строежа на Беленския мост. Народни празници в село Бъзовец В село Бъзовец живее старо местно население - хърцои, макар че то е примесено с преселници от Предбалкана. Тези обстоятелства са се отразили върху традициите и обичаите в най-голяма степен. В по-ново време са настъпили и други промени, подчинени на въздействието на градската култура върху селската. Зимната календарна обредност е съхранена и до днес. Като основни мъжки празници са се съхранили Коледуването и празникът на Зарезан. В миналото те се празнуваха само от българи, докато сега взимат участие и турци. Край селото има "паметник" на Трифон Зарезан, който е място за преклонение пред традицията. Най-таченият женски празник е Бабина - Бабинден, когато жените се впускат в маскарад по улиците. А най-чакан и желан за младите момичета е Лазаровден, когато облечени с народни носии обикалят по къщите и благославят за здраве и плодородие. Интересен празник през пролетта е Унгеле. Младежите се събират на най-високото място на селото и палят огън.
Село.БГ благодари за изпратената информация :)
