село Буйновци
с. Буйновци, Общ. Елена, Обл. Велико Търново
849
Население 66
Землище 56,843 km²
Надм. височина 503 m
Пощ. код 5097
Тел. код 06154
Имате по-актуална информация?
Землище 56,843 km²
Надм. височина 503 m
Пощ. код 5097
Тел. код 06154
Имате по-актуална информация?
Село Буйновци се намира на 10 км южно от гр. Елена, недалеч от шосето Елена – Твърдица. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина. Селото има хубаво южно и източно изложение. От него се открива хубава гледка на юг към билото на Стара планина с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборния басейн на река Веселина.
През 1928 г. е основано читалището “Св. Св. Кирил и Методий”. През 1910 г. е построена училищна сграда, а през 1939 г. читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница. Църквата “Св. Пророк Илия” е построена през 1836 г. на мястото на стара унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) същата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 г. В продължение на много години селото е седалище на Горско стопанство. Дърводобивът и дървообработването и до днес са поминък на голяма част от населението.
Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – “Елова поляна”, Елов чукар, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието “Градището” в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения. За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.
Отлични условия за развитие на селски туризъм, пчеларство, билкарство и козевъдство.
Село.БГ благодари за изпратената информация и снимки на Петко Петков!
През 1928 г. е основано читалището “Св. Св. Кирил и Методий”. През 1910 г. е построена училищна сграда, а през 1939 г. читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница. Църквата “Св. Пророк Илия” е построена през 1836 г. на мястото на стара унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) същата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 г. В продължение на много години селото е седалище на Горско стопанство. Дърводобивът и дървообработването и до днес са поминък на голяма част от населението.
Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – “Елова поляна”, Елов чукар, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието “Градището” в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения. За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.
Отлични условия за развитие на селски туризъм, пчеларство, билкарство и козевъдство.
Село.БГ благодари за изпратената информация и снимки на Петко Петков!
