село Брестовец

Село Брестовец се намира на около 7 км южно от град Плевен. На източната страна преминава първокласен път Плевен – Ловеч, а в посока север-юг покрай селото преминава Плевен-Беглеж-Бежаново-Боаза.

От землището на селото при добра видимост и в зависимост от сезона се наблюдава част от Витската долина и дългата, с живописни върхове верига на Стара планина. Климатът е типичен умереноконтинентален, обусловен от разположението в Северна България и надморската височина. Зимите са с малко сняг, лятото често е горещо с периоди на обилни валежи и засушавания. Релефът обуславя честите мъгли и слани през есента, зимата и пролетта.  В района на селото са красивите местности Пърчовица и Чернелка. Характерни със своята уникалност са Чернелските пещери и каньонът на едноименната река.

Името на селото се споменава за пръв път през 1523 г. в турски данъчни регистри. В района на Брестовец са открити различни археологически обекти, предмети и монети, показващи, че тези места са били обитавани от най-дълбока древност. След завладяването им от римляните (29 г. пр.Хр.) в района била изградена римска пътна станция, наречена Сторгозия. През следващите 300 години тя се разраства като значително римско селище, оградено с крепостна стена.( останките от крепостта Сторгозия са запазени и до днес в парк “Кайлъка”- Плевен). Тук се пресичали два пътя: от Троянския проход към Улпия Ескус (дн.с.Гиген)- минавал край с.Радишево и пътят от долината на р.Вит към гр.Нове (дн.гр.Свищов)- минавал покрай р.Чернелка, бранището Комудара, чиито следи и днес личат. Местността в района на Брестовец е по-благоприятна от тази в града в климатично отношение през летните месеци, което римските благородници оценили и построили тук своите летни вили.

През 1986 г. при риголване на земята в м.”Дъртите лозя” на площ от 50 дка са открити находки – фрагменти от строителна и битова керамика, останки от градеж- големи каменни блокове и архитектурни детайли от съществувала тук римска вила. Тук е намерена и оброчна плочка с релефно изображение на боговете Аполон и Диана. Както личи от запазения надпис плочката е посветена на боговете от собственичката на вилата Викторина Примава, а управител на Сторгозия тогава е бил Елиус Викториус (211 г.). Римската вила се е издигала на възвишението на около 350 м. на север от селото и на 120 м на изток от шосето Плевен-Ловеч. От останките личи, че вилата е имала югозападно изложение и е построена в близост до основна пътна артерия. Пак в този район през 1912 г. е открита римска бронзова лампичка с кръгла форма. Готските нашествия през ІІІ век слагат край на цветущото развитие на района. Една от версиите за произхода на името на селото според акад. Юрдан Трифонов (1933 г.) е, че то идва от многобройните брястове, растящи по тези места. Долъм средата на 50-те години на XX век в района все още са съществували вековни брястове, загинали впоследствие от заболяване. Като вакъфско село Брестовиче (Брестовец) е посочено в турски данъчен регистър през 1523 г. с 18 домакинства и 6 неженени мъже. Пълнолетните неженени мъже се описвали отделно заради данъка джизие, който се плащал от всеки мъжки поданик. Посочено е, че всички домакинства са български. Селото нараства и след 20 години през 1544 г. в турските документи е посочено, че в Брестовец живеят 46 домакинства, 31 неженени мъже и 2 вдовишки семейства. В селото има вече и 6 мюсюлмански домакинства, като е посочено, че едно от тях наскоро е приело исляма. Огромно изпитание за българското население през 1515-1516 г. е преминаването през Плевенския край на войската на Музра Татар, когато са извършени и първите по-масови помохамеданчвания по тези места. За тези места йеродякон Анастасий е написал : “Да се знае кога бе голям плен от татари, от Дунав до планината”. Друг тежък удар за плевенските села било преминаването на кримските татари на Селим Гирай през 1690 г., повикани от султана на помощ във войната с Австрия.

Плевенския край е бил арена на военни действия през двете Руско-Турски войни през 1806-1812 г. и 1828-1829 г. През тези години Плевен и околностите му неколкоратно са превземани от руските войски и отново възвръщани на турците. През това време селищата около града са били непрестанно обект на турски набези и ограбвания. Честите епидемии и особено чумата са били най-страшния бич за местното население. Чумни епидемии в Плевенския край са върлували през 1795, 1813-1814 и особено 1837 г., когато както е записал свидетелят: “... по всички села и градове ... умираха на ден по 60 души и бил велик мор и държа три години.” Обхванати от ужас, хората напускали родните си села и търсели по-закътани и отдалечени места за временни поселища. По сведения на стари хора брестовчани избягали през 1837 в Кяпинското бранище, където си направили временни колиби и изкарали там до късната есен. Върнали се в селото след отслабване на епидемията. Към средата на XIX век основен поминък и средство за преживяване в Брестовец, както и във всички околни селища били земеделието и скотовъдството. Основно се отглеждали пшеница, царевица, ечемик, овес и ръж, както и много овце, кози, крави. За теглителна сила се използвали предимно воловете, а коне се отглеждали само в по-заможните семейства и се използвали най-вече за вършитба. Плевенските търговци по това време изкупували от околните села голямо количество зърно, вълна и пчелен мед, които изнасяли към Европа. Явно вълната в Плевенско се ценяла особено много, защото в един официален турски документ се посочва, че шаякът за турската войска се прави не от каква да е вълна, а само от такава, набавяна от Плевенска, Никополска, Свищовска и Ломска околии, поради което се забранява износа на тази вълна от немските търговци. От запазените тефтери на плевенски търговци по онова време научаваме за най-често търгувани стоки: басми, хасета, американи, прежди, конци, коприни, забрадки,пафти, пръстени, игли, кибрит, сол, риба, син камък, желязо, бакър и др. Плевенският търговец Христо Бояджиев от 1874 до 1877 г. е продал стоки за над 40 000 гроша. Той имал над 60 души от Брестовец, вписани като клиенти в търговски сметки. Има данни, че в селото е имало и бакалница, защото в тефтера на търговеца са записани продажби на стоки на Пачо Бакалчето и на Пенчо Димитров – Сарафчето. През 1874 г. с кожухарство като съдружници в Брестовец работили Петко Гетов и Никола Кънчев, а воденичари са били Първан Вълов и Гето Воденичаря. Към 1860 г. в с. Брестовец има 120 домакинства – около 600 души население.

През 1866 г. е открито първото училище в селото. За годините до Освобождението то остава единственото училище сред околните села - Къшин, Учин дол (Тодорово), Къртожабене, Карагуй (Горталово). По време на Освободителната война от 8 до 17 ноември 1877 г. на позициите при Брестовец и Учин дол е разположен 4-ти Улановски полк като прикритие за левия фланг. В дневника си руския кореспондент Немирович-Данченко описва: “На 19 ноември 1877 г. турските части правят опит за настъпление към Брестовец. В Брестовец също има загуби – в самото село, в собствените им дворове също са убити няколко човека.” При Брестовешките позиции в района на 4-ти км противниковите траншеи са на най-близко разстояние, на места до 250 м. Паметна плоча отбелязва мястото на траншеите в м.”Дърветата”, които личат и до днес. На 9 ноември 1877 г. в района на Брестовец и Учин дол се настанява и подвижния военен лазарет, който е посещаван от руския хирург акад.Н.С.Пирогов. Мястотот е отбелязано с паметна плоча, близо до разклона на пътя Брестовец-Бохот. В края на октомври 1877 г. в Учин дол и Брестовец се настанява щабът на ген. Скобелев. За чест на жителите на с. Брестовец, къщата в Плевен, в която император Александър ІІ приема Осман паша и му връща сабята е на Иван Вацов, чийто произход е от с. Брестовец. Този дом, заедно със съседната къща на брат му е откупена по-късно след Освобождението, със събрани от целия народ средства като тук се създава Къща-музей “Освобождението на Плевен”, запазена и до днес. Известни личности от с. Брестовец: Георги Фотев – единственият опълченец от селото. Майор Георги Кочев След Освобождението в района на Брестовец са издигнати два паметника в чест на загиналите воини от Скобелевия отряд – на входа на селото на разклона на пътищата Плевен-Ловеч и Плевен-Беглеж. В изложението на Окръжната постоянна комисия за 1888 г. с тревога е констатирано, че няма пътища, жилищата са крайно нехигиенични, върлуват болестите шарка, краста, гърлобол (дифтерит). И през следващите години условията не се подобряват. През 1895 г. в отчета си Окръжната комисия отново потвърждава, че условията в селата продължават да са лоши. Все още са малко къщите, строени с тухли над земята. Започналата ваксинация против едра шарка се провежда много трудно, защото среща съпротивата на по-голямата част от хората, които смятат, че с това се “сърди Баба Шарка” и тя няма да си иде. Основните продукти, произвеждани в селото си остават пшеница, царевица, ръж, овес, просо, боб, лозя, някои зеленчуци. Торене се извършва само с оборски тор, и то на отделни участъци. Използва се само дървено рало, плугове още няма. Не се прави подметка на стърнища през есента. Добивите са ниски и непостоянни. Люцерната и фия не са познати като фураж, а през зимата животните се изхранват с царевичак, сено, слама и горска шума. Докъм 1891 г. лозарството е добре развито и носи доходи на селяните, защото виното от плевенските села е търсено и предпочитано от търговците. Но с появата на филоксерата и постепенното унищожаване на лозята това производство напълно замира за около 10 години. След 1905 г. се възстановява с “американска подложка” – масово разпространен посадъчен материал. Тогава са закупени и първите пръскачки за лозята, но те са много малко. Още дълго време по-голямата част от хората пръскат лозята си с метличка.

През периoда на войните 1912-1918 г. селото преживява същите трудности и лишения, характерни за цялата страна. През различните години от селото са мобилизирани войници в 4-ти пехотен полк и участвали в бойните действия по различни фронтове над 150 мъже. В Балканската, Междусъюзническата и І световна война от Брестовец загиват 21 души. Остават над 40 сираци. През есента на 1916 г. на Добруджанския фронт от Плевенския край участва 72-ри пехотен полк. На този фронт от Брестовец загива Митко Пачев Бонджов на 3 януари 1917 г. в гр. Мачин. Годините след войната се оказват неблагоприятни в климатично отношение.

През 1927 г. се поставят настилки на централните улици от трошен камък. През 1928 г. е завършена новата сграда на общината от Георги Иванов, Тодор Деков и Денчо Иванов. През 1929 г. е открита медицинска амбулатория, настанена в къщата на Дико Динов в стая, взета под наем от общината. Предвидено било строителство на църква и е получено разрешение от за параклис от Врачанската митрополия с писмо № 1735 / 31.03.1934 г., но по редица организационни и финансови причини строежът не започва и постепенно отпада от плановете. Параклисът е построен чак през 2007 г. 

През 1937 г. в селото започва да функционира лечебница с назначен медицински фелдшер. През 1938 г. е открита телеграфо-пощенска станция, която свързва съседните села с телефонна връзка. Отпуснати са 9 800 лв за осигуряване на автомобилна болнична кола за нуждите на общината. Започва проучване за електрификация на Брестовец и Учин дол. 

През 1940 г. в селото е открито Земеделско училище. По предложение на общинското ръководство Земеделската камара в Плевен открива през март 1941 г. курс за девойки по шивачество, плетачество, домакинство и майчинство в селото. Направени са постъпки пред Министерството на просветата за откриване на прогимназия в Учин дол и ветеринарна лечебница в Брестовец. Трудностите след започването на ІІ св. война през 1941 г. налагат съкращаване на приетата през 1939 г. благоустройствена програма. Остават нереализирани проекти като електрификацията, водоснабдяването, строежа на църквата и др.

През 1919 г. на 24 април се учредява потребителска кооперация “Орач”. Първото училище се е намирало на площада пред Гачовите до къщата на Цачо Китов и общоселския хамбар. Било е землянка, но и над земята е имало постройка от кирпич. Това е записано в летописната книга, заведена от 3-ти септември 1897 г. от учителя Найден Петков. За пръв път училище е било открито през 1866 г. или 12 години преди Освобождението. Първият учител е бил Христо Митрополеца. След него е назначен Панчо Илиев от с.Горни Дъбник – заплата 1200 гроша/годишно. Негов възпитаник е Петко Дачов от Брестовец. След него е учителствал куцият учител Кирица Вешин от Плевен. След него – Симеон Василев Бърдаров от Плевен. Няма запазени сведения за броя ученици. Знае се, че били момчета . През 1879 г. е построена нова училищна сграда. Първият учител в нея е Слави Кръстев Стамболиев от Свищов. Заплатата му била по 2 лв на ученик. Учениците били 100. Имало и от съседните села. През 1881 и 1882 г учител е Антон Монов Карапиров от Брестовец с годишна заплата 600 лв. 1883 – 1890 г. – Георги Герданов от с. Енина, Казанлъшко. За 1 година – Стоян Величков от с. Николаево. 1891-1892 г. Матей Шишмеджиев и Васил Ст.Вълков от Сопот. 1894-1895 г. – Василка Грънчарова от Плевен, Цвятко Кръстев от с.Ъглен, Луковитско, Васил Гачев от Плевен – открита е девическа паралелка. 1898 г.- Симеон Игнатов, със земеделско образование. До 1908 г. има голямо текучество на кадри. 1908 г. – Кардам Брадован оглавил учителския колектив заедно с кмета Цветан Ив. Заяков. 1910 г. е изградена нова постройка – 11 000 лв.с безплатния труд на населението. Учебната година започнала на 9-ти ноември 1910 г. и поради липса на място били върнати 55 ученика. 200 са били децата на възраст до 14 години. От 1921 г. главен учител става Тодор Андреев от Плевен. На 10 септември 1933 г. е открита прогимназия с две паралелки с учители Елена дренска от Плевен и Марчо Краев от с.Ласкар. 1936 г- директор е Тончо трифонов – 11 паралелки- 7 начални и 4 прогимназиални. Назначен за учител е Янко Ганчев. На 18 януари 1937 г. е приета завършената нова сграда на училище “Хр. Ботев” 1939-1945 г. – Марчо Краев, Георги Горанов, Тончо Тосунски.

Село БГ. благодари за предоставената информация.