село Бреница

Село Бреница е разположено в северозападна България в Дунавската равнина.Намира се на 40 км. южно от р.Дунав,на 7 км.западно от р.Искър,на 17 км. източно от гр.Бяла Слатина,на 25 км. от гр.Червен бряг,на 8 км. югоизточно от гр.Кнежа.

Най-старото селище в нашето землище датира отпреди 8 000 години. Останките му са разкрити на 11 км. североизточно от днешното село в м. Садините, която представлява незаливна крайречна тераса до левия бряг на р. Искър. През бронзовия период от североизток идват траките и населяват нашите земи. В бренишкото землище се издигат около двадесет тракийски надгробни могили, доказателство, че тук е имало земевладелски имения на знатни тракийски родове.

Днешното село Бреница е наследник на по-старо селище от тракийско време и средновековно селище от времето на Първото българско царство. Село Бреница е заварено от османските поробители в края на ХIV в. с името Браниче. Най-старият турски документ, в който се споменава с. Бреница е от 1479 г. В него селото е записано като войнаганско и дял от тимар /ленно владение/ с 23 домакинства. Според проф. Константин Попов името Бреница произхожда от старобългарската дума БРЕNHIE/бренье/, което означава кал,тиня,мочур, блато.

Второто предположение е, че старото име е било Бранница от глагола браня. По време на робството бреничани се бранели и в селището турци не са живели, защото имало бранители-пазачи и турците се страхували да нощуват.

Църквата в с. Бреница е построена през 1870 г. С доброволен труд и средства храмът бил изграден от камък и покрит с каменни плочи. Иконостасът бил дървен. Иконите изписали Христо Зографов и Пенчо Иконописов от гр.Троян. Те са запазени и до днес. През 1920 год. покривът е сменен с керемиди, основно ремонтирана е цялата вътрешна част, иконостасът е зидан, изцяло и зогрофисан от майстор Милети Божинов. Празникът на храма е Възнесение Господне, или т.нар. Спасовден.

Първото училище е било построено през 1860 г. при Байрактарите, а второто през 1872 г. в черковния двор,с три класни стаи и канцелария. През 1880 г. е издигнато училище с пет класни стаи и канцелерия на мястото на Кметството. Сградата на това училище била ползвана до 1934 г. Сградите на начално училище “Отец Паисий” и начално училище “ Кирил и Методий” са построени през 1924г. Сградата на прогимназия “ Христо Ботев” е построена през 1936 г., а пристройката е направена през 1963 г. В същата година е построен и физкултурния салон в двора на прогимназията.

Читалище “Народно съзнание” се родило през 1897 г. Сред основателите били едни от най-будните жители на Бреница: Александър Томов Косташки, Дочо Стефанов Дочовски. Първия граждански хор към Читалището е създаден през 1942 г.от Димитър Бързаков , евакуиран от София в Бреница .

Основен поминък на населението е земеделието и животновъдството. Землището на селото възлиза на около 85 000 дка, като от тях обработваема площ е около 65 000. В миналото селото е отглеждало над 15 000 дка лозови насаждения, славело се е с винопроизводство, откъдето идва и популярния шлагер "Село Бреница с вино кара воденица". За съжаление днес от тази традиция не е запазено нищо. В последните години земята се стопанисва най-вече от големи арендаторски фирми и по-малки местни фермери. Дейност развиват шивашко предприятие, мебелен цех, няколко ферми за овце и крави.

Селото наброява около 2300 души, за съжаление, преобладаваща част в пенсионна възраст. http://www.brenica-bg.com/

Село БГ. благодари за предоставената информация и снимки.