Търсене

село Братя Кунчеви

с. Братя Кунчеви, Общ. Стара Загора, Обл. Стара Загора
7
Население 874

Землище 34,074 km²

Надм. височина 222 m

Пощ. код 6057

Тел. код 041173

Телефон на кметството: 041173/260
Имате по-актуална информация?
Село Братя Кунчеви, е разположено в полите на Сърнена (Средна) Гора, на границата на областите Стара Загора и Сливен и отстои на 20 км от гр.Стара Загора и 13 км от гр.Нова Загора.

Съседните населени места са с.Румъня, на изток, на около 500 м; на юг, на 3 км, с.Подслон; и на запад на 4 км, с. Оряховица.

Село Братя Кунчеви е разположено от двете страни на Черковска река. Землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили. В западната част на селото минава реката Тодоровец, включена в построената на север от селото кариера.

Климатът на селото е преходно континентален, с мека зима, горещо лято, мека есен, и ранна пролет. Снежната покривка е рядкост, или бързо се топи. 

Някога тук са се отглеждали лозя от Памид, и гюлови градини. Днес тук се отглеждат лозя, предимно Мерло, и отново се възстановяват розовите градини, защото климатът е изключително подходящ за лозя и рози. По отношение на виното, оттук се взима най-хубавото Мерло използвано за производството на виното „Старо от Оряховица“.

На север от селото, все по течението на реката, на разстояние 4 км, се намира микроязовир. Мястото е особено красиво, и подходящо за риболов и отдих. 3-4км по-нагоре по течението на Черковска река, се намира местността „Юрта“ — едно прекрасно място за отдих, тук все още стоят разхвърляни камъни от основите на турските къщи, и вековните круши, засадени от жителите на това заличено село. За съжаление, могат да се видят и разкопаните гробове на отдавна преселилите се от този свят някогашни обитатели на това селце, оставило името си на местността. Още 3-4км по-насевер, се стига до билото на Сърнена Средна Гора, и се вижда снагата на Балкана. При направени замервания се установява, че през селото минава въздушно течение, тръгващо от с.Радунци, в Стара Планина. Нашега местни хора казват, че най-голям вятър има в Сливен, Гурково и Черково(Братя Кунчеви).

Автентичната гора е дъбова, а новозалесените гори са от бор. Дивечът е вече рядкост - има диви прасета, сърни, елени, диви зайци, уви много чакали и вълци. В небето често кръжат ястреби.

Историческото име на селото е Черково. Като такова то е познато преди Османското иго и след него, чак до 1959г., когато е преименувано. Селото е основано преди 780 години от самият Цар Иван Асен ІІ, на мястото, където армията е имала зимен бивак. Селото през време на Робството е било чисто българско, за разлика от двата турски чифлика в съседство — с.Руманя и с.Подслон, (тогава Карабунар). Известни са непокорните българи като КараРуси, който е подпомагал хайдутите, и е защитавал българското население от своеволията на турците от съседните турски села — Джамбазлии (днес не съществува), и Румъня (тогава Смавлии). В Черково е имало само две турски семейства - двама бея, като единият от тях е бил постоянно в Стара Загора. Отношенията с населението в Черково са били дружелюбни, или най-малкото търпими. Факт, е че когато след Освобождението двете семейства напускат селото, населението ги изпраща до края на землището, сълзите били и от двете страни... Когато в началото на XIXв. върлува чумата, в селото остават само 50-60 семейства. Някои бягат чак в Търновско. Върлуващите по тези земи кърджалии били дружно отблъснати от населението. В селото е имало няколко семейства със статут на войнуци, които са пазели прохода през Сърнена Гора.

Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България. В селото е имало няколко манастира, и черкви, от където идва и името му. На север от селото, на първата височина от Сърнена Гора, над ждрелото на Черковската река, се е извисявала крепостта „Градището“, която е изпълнена в типично старобългарски стил, със смесен градеж, камъни и червени тухли. Тук е била разположена крепостната Черква, (или може би манастир). Точно срещу крепостта, на другия бряг на ждрелото, се е намирала моминската църква. Там са се черкували само девици. В северозападната част на селото, където то е и възникнало, е имало три манастира като са запазени имената на три от тях — Св. Теодор Тирон, Св. Атанасий Велики и Св. Николай Мирликийски — днес могат да се видят останки от градежи. В самото село, по пътя за кариерата, и реката и вила „Черково“ се намират останките на друга, неизвестна църква, по спомени на стари хора — Стефан Земеделски.
 Днес единствената действаща църква в селото е тази посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, която била възобновена към средата или края на XIXв. Из цялото село се намират пръснати кюпове — огромни керамични съдове за съхранение, на зърно и други суровини.

Село.БГ благодари на г-н Владимир Генов за изпратената информация!
Хотел и спа Мидалидаре - село Могилово
Хотел и спа Мидалидаре - село Могилово
  • Паркинг
  • Сателитна телевизия
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
  • Фитнес
Виж повече
Бутикова винарна Мидалидаре Естейт - село Могилово
Бутикова винарна Мидалидаре Естейт - село Могилово
Виж повече