село Браница
с. Браница, Общ. Харманли, Обл. Хасково
2064
Население 111
Землище 37,723 km²
Надм. височина 359 m
Пощ. код 6463
Тел. код 03767
Телефон на кметството: 0894637168
Имате по-актуална информация?
Землище 37,723 km²
Надм. височина 359 m
Пощ. код 6463
Тел. код 03767
Телефон на кметството: 0894637168
Имате по-актуална информация?
Село Браница се намира на 21 км от Харманли. Разположено е в югозападните склонове на Сакар.
Старото име на селото е било Салихлери. Местните свързват името с кожените колани (салахлък), които носели жителите на Тортилската махала. В този пояс те поставяли неща от първа необходимост. Жените носели салтарми- горна дреха с дълги ръкави и сърмен колан, изработен от плетена сърма и синци.
Селото се състои от три махали Тортилска, Узун и Читак. Според спомените на хората селото се е създало от махалите от м.Девала, Янджекьой, Кара Или и др. Те избрали да се заселят в едно малко дефиле. Тортилската махала била най-голяма. Когато идват турците те се заселват близо до нея и образуват Читак махала. В м. Гяур дере имало малко българско селце. Според преданието, когато българите зимата колели прасетата, вятърът носел миризмата към турците и затова онбашият Селифер наредил те да се заселят югозападно от Тортилската махала. Трите махали се разделят от три малки рекички, които образуват Салихлерската река (Саларска река). Течението на реката на югоизток пресича стария римски път и минава на около 300 м от м. Козлари. На изток от селото се намира Мая Баир, където жителите на съседните села правели курбан. На запад е Теке баир или Врач баир, защото хората знаели че когато мъглата забули този баир след ден-два ще завали дъжд.
В селото след Освобождението най-напред построяват училище през 1882г., а през 1887г. построяват църквата "Св. Троица". Художествената украса е изработена вТополовград от гърци, живеещи там. Част от иконите са зографисани от итлиански художници-зографи, работещи по това време в България. Училището е построено през 1882г. е дело на майстора Господин Стоянов. То продължило делото на предишното килийно училище. Първият учител е Бельо Атанасовзапочва първата летописна книга на селото. През 1942-1943г. било построено ново училище "Христо Ботев" до пети клас. Югозападно от селото е имало 26 долмена, сега разрушени. Днес е запазен само един, Дядо Коджабашевата могила, на около 500 м южно от селото, в м. Чефитка. на около 3 км югозападно от селото има запазен каменен кръг с диаметър около 15 м.
Южно от селото минава старият римски път. на 2 км западно в м. Новата кория има тракийска крепост, а в м. Келника са открити няколко средновековни гроба от 10-11 в. В м. Саръ меше е открита статуйка на войн в цял ръст. До Тюлменовата могила е имало селище от бронзовата и ранножелязната епоха, от което произхожда калъп за изливане на сърпове от бронз.
Население 149 ж.
Село БГ. благодари за предоставената информация.
Старото име на селото е било Салихлери. Местните свързват името с кожените колани (салахлък), които носели жителите на Тортилската махала. В този пояс те поставяли неща от първа необходимост. Жените носели салтарми- горна дреха с дълги ръкави и сърмен колан, изработен от плетена сърма и синци.
Селото се състои от три махали Тортилска, Узун и Читак. Според спомените на хората селото се е създало от махалите от м.Девала, Янджекьой, Кара Или и др. Те избрали да се заселят в едно малко дефиле. Тортилската махала била най-голяма. Когато идват турците те се заселват близо до нея и образуват Читак махала. В м. Гяур дере имало малко българско селце. Според преданието, когато българите зимата колели прасетата, вятърът носел миризмата към турците и затова онбашият Селифер наредил те да се заселят югозападно от Тортилската махала. Трите махали се разделят от три малки рекички, които образуват Салихлерската река (Саларска река). Течението на реката на югоизток пресича стария римски път и минава на около 300 м от м. Козлари. На изток от селото се намира Мая Баир, където жителите на съседните села правели курбан. На запад е Теке баир или Врач баир, защото хората знаели че когато мъглата забули този баир след ден-два ще завали дъжд.
В селото след Освобождението най-напред построяват училище през 1882г., а през 1887г. построяват църквата "Св. Троица". Художествената украса е изработена вТополовград от гърци, живеещи там. Част от иконите са зографисани от итлиански художници-зографи, работещи по това време в България. Училището е построено през 1882г. е дело на майстора Господин Стоянов. То продължило делото на предишното килийно училище. Първият учител е Бельо Атанасовзапочва първата летописна книга на селото. През 1942-1943г. било построено ново училище "Христо Ботев" до пети клас. Югозападно от селото е имало 26 долмена, сега разрушени. Днес е запазен само един, Дядо Коджабашевата могила, на около 500 м южно от селото, в м. Чефитка. на около 3 км югозападно от селото има запазен каменен кръг с диаметър около 15 м.
Южно от селото минава старият римски път. на 2 км западно в м. Новата кория има тракийска крепост, а в м. Келника са открити няколко средновековни гроба от 10-11 в. В м. Саръ меше е открита статуйка на войн в цял ръст. До Тюлменовата могила е имало селище от бронзовата и ранножелязната епоха, от което произхожда калъп за изливане на сърпове от бронз.
Население 149 ж.
Село БГ. благодари за предоставената информация.