село Борисово
с. Борисово, Общ. Елхово, Обл. Ямбол
1509
Население 88
Землище 19,659 km²
Надм. височина 264 m
Пощ. код 8731
Тел. код 047202
Имате по-актуална информация?
Землище 19,659 km²
Надм. височина 264 m
Пощ. код 8731
Тел. код 047202
Имате по-актуална информация?
Село Борисово се намира на около 30 км южно от град Ямбол, на около 30 мин. път с автомобил и на около 95 км от летище Бургас. Отстои на около 17 км. от левия бряг на р. Тунджа в подножието на северозападните покрайнини на Странджа.
Селото попада в обсега на две климатични области – преходноконтинентална и преходносредиземноморска с мека зима, топла пролет и сухо и горещо лято. Средната януарска температура е около -1/0 С, средната юлска температура е около 22-23 С, а средната годишна температура е 10-12 С. Годишната сума на валежите е от 500 до 750 мм/кв.м, с максимум през юни и с минимум през август. Забелязва се и втори максимум през ноември–декември.
През селото минава асфалтов път, идващ на изток от с. Леярово и продължаващ на запад за с. Бояново. Граничи със землищата на селата Стройно, Жребино, Леярово, Камен връх. Влизайки от източната страна към селото, от лявата страна на пътя се забелязват в началото на селото две могили. Излизайки от селото откъм западната страна, по пътя за с. Бояново, също се забелязват две могили на възвишението от дясната страна на пътя. Ако човек се изкачи на могилите, то пред погледа му се открива живописна гледка. При ясно време се забелязват покрайнините на град Ямбол. Гората край селото е предпочитано място за ловуване на глигани, чакали и пренати през ловниа сезон. Въздухът в района е много чист. Най-близкото промишлено предприятие е ТЕЦ "Марица-изток 2", отстоящ по права линия на около 70 км.
Благоприятните природни условия са обусловили появата на човешки живот по тези земи още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.). Доказателство за това са провеждащите се в момента археологически разкопки на границата на двете съседни землища на с. Стройно и с. Борисово. Около 72-71 г. пр. Хр. този район е покорен от римските войски, предвождани Марк Теренций Варон Лукул - консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. На около 1-2 км от селото в местността Марка е имало старо селище, чиито гробища са били в двора на днешното училище. Другаде, където е имало изградено селище, е местността Юрта. Селото съществува на това място от средата на 18 век с името Айшаклий, което ще рече Певчево, тъй като хората от селото и местните свещеници много хубаво пеели както народни песни, така и църковни песнопения. Преди това селото се е намирало на 2-3 км. в посока северозапад в местността Юрта. Преместило се е на сегашното си място поради заболяване на голяма част на населението от чума по онова време. По известни родове, преселили се и създали селото на новото място, са Илиоловският, Тодориевският, Гитовският, Кисьовският. Айшаклий е единственото християнско село във вилаета, което е имало пощенска станция, в която е ставало преразпределението на пощенските пратки. А в източна посока през землището на селото е преминавала телеграфната линия от Одрин за Шумен. След Освобождението селото по силата на Берлинския договор остава в границите на Източна Румелия, а след Съединението приема името Борисово, на името на княз Борис I - Покръстителя. Доказателство за това е откритата паметна плоча в църковния двор на погребания там "поп Андон от с. Борисово починал през 1886 г." През 1942 г. в Борисово идва цар Борис III във връзка с военни маневри в гората над селото. Посрещнат е с хляб и сол от местното население.
В селото има няколко културни и исторически забележителности, сред които на първо място се нарежда църквата „Свети Димитър“ - еднокорабна базилика в центъра на селото. Първоначално църквата е била построена основно от дървен материал малко по нагоре от сегашното си място. След Руско-турска война (1828-1829) водените руски войски от ген. Дибич Задбалкански преминават в близост до селото. Подпомагани от местното население, те стигат до Одрин. След сключения мир и дадената самостоятелнос на Гърция и автономия на Сърбия , българските земи отново остават под Османска власт. Уплашени от кланета, зверства и отмъщение на башибузука, една част от местното селско население се изселва в Русия с отстъпващите руски войски. Може би по това време църквата е била опожарена и разрушена от османците. След което е била възтановена от останалото боголюбиво население, около 1834 година, когато на много места в страната избухват бунтове и въстания, църквата отново е разрушена от преминаващите покрай селото турски войски . През 1846 г. църквата пак е възтановена, а две години по рано през 1844 г. до църквата е изградено килийно училище, което до преди това се е помещавало в плевнята на Кралю Желев. По това време в църковната енория свещениците са достигали до четирима, като някои от тях са преподавали и в килийното училище. През ноември 1878 година при своето бягство черкезите запалват църквата. През 1894 година църквата е разширена и достроена в сегашният си вид. Църквата е една от най-старите в района и според запазените църковни регистри и архиви е обслужвала населението на селата Асеново, Леярово, Каменец, Каравелово, Робово,Сламеново и Стройно.
На около 2-3 километра от селото в посока югоизток, към землището на с. Камен връх, в местността Калето, се намират останките от средновековна крепост.
В средата на 80-те години в землището на селото, по пътя за лозята, е открита ограбена от иманяри тракийска гробница.
В селото има три чешми. Говори се, че техните резервоари са от римско време.
Също така има доказателства, че през селото е минавал древен път за Одрин и Константинопол.
Ежегодно в селото се провежда събор за отбелязване на празника Димитровден.
Родени и израстнали в с. Борисово са известните циркови артисти братя Ковачеви, известни още като "Трупа Ковачеви", ученици на големия цирков артист Лазар Добрич. Те са носители на наградата "Сребърен клоун" от цирковия фестивал в Монте Карло. От село Борисово и са родословните корени на Слав Василев Данев депутат от 36 Народно събрание, който по късно става посланик в Канада, а понастоящем преподавател по математика в университета в Отава.
Селото попада в обсега на две климатични области – преходноконтинентална и преходносредиземноморска с мека зима, топла пролет и сухо и горещо лято. Средната януарска температура е около -1/0 С, средната юлска температура е около 22-23 С, а средната годишна температура е 10-12 С. Годишната сума на валежите е от 500 до 750 мм/кв.м, с максимум през юни и с минимум през август. Забелязва се и втори максимум през ноември–декември.
През селото минава асфалтов път, идващ на изток от с. Леярово и продължаващ на запад за с. Бояново. Граничи със землищата на селата Стройно, Жребино, Леярово, Камен връх. Влизайки от източната страна към селото, от лявата страна на пътя се забелязват в началото на селото две могили. Излизайки от селото откъм западната страна, по пътя за с. Бояново, също се забелязват две могили на възвишението от дясната страна на пътя. Ако човек се изкачи на могилите, то пред погледа му се открива живописна гледка. При ясно време се забелязват покрайнините на град Ямбол. Гората край селото е предпочитано място за ловуване на глигани, чакали и пренати през ловниа сезон. Въздухът в района е много чист. Най-близкото промишлено предприятие е ТЕЦ "Марица-изток 2", отстоящ по права линия на около 70 км.
Благоприятните природни условия са обусловили появата на човешки живот по тези земи още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.). Доказателство за това са провеждащите се в момента археологически разкопки на границата на двете съседни землища на с. Стройно и с. Борисово. Около 72-71 г. пр. Хр. този район е покорен от римските войски, предвождани Марк Теренций Варон Лукул - консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. На около 1-2 км от селото в местността Марка е имало старо селище, чиито гробища са били в двора на днешното училище. Другаде, където е имало изградено селище, е местността Юрта. Селото съществува на това място от средата на 18 век с името Айшаклий, което ще рече Певчево, тъй като хората от селото и местните свещеници много хубаво пеели както народни песни, така и църковни песнопения. Преди това селото се е намирало на 2-3 км. в посока северозапад в местността Юрта. Преместило се е на сегашното си място поради заболяване на голяма част на населението от чума по онова време. По известни родове, преселили се и създали селото на новото място, са Илиоловският, Тодориевският, Гитовският, Кисьовският. Айшаклий е единственото християнско село във вилаета, което е имало пощенска станция, в която е ставало преразпределението на пощенските пратки. А в източна посока през землището на селото е преминавала телеграфната линия от Одрин за Шумен. След Освобождението селото по силата на Берлинския договор остава в границите на Източна Румелия, а след Съединението приема името Борисово, на името на княз Борис I - Покръстителя. Доказателство за това е откритата паметна плоча в църковния двор на погребания там "поп Андон от с. Борисово починал през 1886 г." През 1942 г. в Борисово идва цар Борис III във връзка с военни маневри в гората над селото. Посрещнат е с хляб и сол от местното население.
В селото има няколко културни и исторически забележителности, сред които на първо място се нарежда църквата „Свети Димитър“ - еднокорабна базилика в центъра на селото. Първоначално църквата е била построена основно от дървен материал малко по нагоре от сегашното си място. След Руско-турска война (1828-1829) водените руски войски от ген. Дибич Задбалкански преминават в близост до селото. Подпомагани от местното население, те стигат до Одрин. След сключения мир и дадената самостоятелнос на Гърция и автономия на Сърбия , българските земи отново остават под Османска власт. Уплашени от кланета, зверства и отмъщение на башибузука, една част от местното селско население се изселва в Русия с отстъпващите руски войски. Може би по това време църквата е била опожарена и разрушена от османците. След което е била възтановена от останалото боголюбиво население, около 1834 година, когато на много места в страната избухват бунтове и въстания, църквата отново е разрушена от преминаващите покрай селото турски войски . През 1846 г. църквата пак е възтановена, а две години по рано през 1844 г. до църквата е изградено килийно училище, което до преди това се е помещавало в плевнята на Кралю Желев. По това време в църковната енория свещениците са достигали до четирима, като някои от тях са преподавали и в килийното училище. През ноември 1878 година при своето бягство черкезите запалват църквата. През 1894 година църквата е разширена и достроена в сегашният си вид. Църквата е една от най-старите в района и според запазените църковни регистри и архиви е обслужвала населението на селата Асеново, Леярово, Каменец, Каравелово, Робово,Сламеново и Стройно.
На около 2-3 километра от селото в посока югоизток, към землището на с. Камен връх, в местността Калето, се намират останките от средновековна крепост.
В средата на 80-те години в землището на селото, по пътя за лозята, е открита ограбена от иманяри тракийска гробница.
В селото има три чешми. Говори се, че техните резервоари са от римско време.
Също така има доказателства, че през селото е минавал древен път за Одрин и Константинопол.
Ежегодно в селото се провежда събор за отбелязване на празника Димитровден.
Родени и израстнали в с. Борисово са известните циркови артисти братя Ковачеви, известни още като "Трупа Ковачеви", ученици на големия цирков артист Лазар Добрич. Те са носители на наградата "Сребърен клоун" от цирковия фестивал в Монте Карло. От село Борисово и са родословните корени на Слав Василев Данев депутат от 36 Народно събрание, който по късно става посланик в Канада, а понастоящем преподавател по математика в университета в Отава.
Места в близост
vip
Слънчевата къща - Априлци
- Паркинг
- Барбекю
- Сателитна телевизия
- Wi-Fi
- Ресторант
- Климатик
- Басейн
- Фитнес
vip
Хотел и спа Мидалидаре - село Могилово
- Паркинг
- Сателитна телевизия
- Ресторант
- Климатик
- Басейн
- Фитнес
