село Борец

Село Борец е разположено в полите на Източна Средна гора.Намира се на 30 км североизточно от Пловдив.

Климатът по тези места е мек и умерен. Селото е с 210м надморска височина. Местностите на селото са равнини, а почвата-удобна за засяване и отглеждане на почти всички земеделски култури.Това обстоятелство благоприятства за утвърждаването на земеделието като основен поминък на тукашното население. Изключително важно място, особенно до 1944г., заема житните култури-пшеница, ечемик, ръж и др..

Историята на село Борец сочи като едни от първите жители на днешните български земи траките и техните предшественици. Някога с.Борец е носело турското име Салалий. Макар и неофициално много местни хора често си задават въпроса-какво е това име Салалий, чие е то, за да обозначава името на селото? На оригинална турска карта на санджак Филибе, издадена в Берлин на мястото на днешното с.Борец е отбелязано името Салихли. В превод това означава \\"Селото на Салих\\" т.е то носи името на някой Салих. Вероятно този Салих е бил чифликчия в селото, някакъв господар по онова време или някоя друга забележителна личност щом като е заслужил цяло едно село да носи неговото име.

По достоверни данни Освобождението от 1878г заварва селото като абсолютно мюсюлманско по своя етнически състав без нито един българин в него. Статистиката по онова време сочи наличието на 94 къщи и 135бр семейства, а жителите мюсюлмани-358 души от които 190 мъже и 168 жени. В центъра, където сега е южната част на селския парк е била джамията, послужила след идването на българите в селото за първото училище. Първия българин, който официално стъпва в селото е Иван Славов, който идва на 21.12.1883г. За разлика от някои други съседи, веднага след заселването му с българи, селото се оказва с доста разнообразна картина. Налице са и други представители на етносите. При Освобождението от 1878г. турско селото наброява 358 жители мюсюлмани, в началото на 1884г заселниците българи са 241, а мюсюлманите намаляват на 287. През 1887г има регистрирани само трима турци, през 1892-10души,през 1900-17 души,през 1905-5 души ,а през 1910-10 души от този етнос. Представители на циганския етнос в селото има регистрирани още през 1884-22 души. Едва 3 год след идването на първите български заселници в селото, през 1886г старата турска джамия е преустроена в първото българско училище. Новите заселници и техните наследници не пропускат да сложат началото и на друг самобитен просветен фактор-народното читалище.Ч

италището в с.Борец е създадено през 1918г. В селото има 2 храма- Западноправославния храм\\"Св.Антон\\" и Източноправославния храм \\"Св.св. Кирил и Методий\\". Хората от селото са по характер весели ,общителни и трудолюбиви. Гостоприемството е тяхна отличителна черта.

Традиционния ежегоден събор в селото става на 24 май-патронния празник на местната източноправославна църква. Утвърдени от миналото по-важни религиозни празници тук са Коледа, Великден, Гергьовден, Заговезни, именни дни. От обичаите с повече традиции са "Тайлада", "Коледуване", "Лазаруване", ходене като кукери.

Някой от най-големите родове на първите заселници в селото са били: Караджовият род-кореняци от Ръжево конаре,ДИМОВСКИЯТ род-идват от с.Средно Градище(Чирпанско),Джуновият род-Ръжево конаре,Лазаровият род-Чернозем.

Село БГ. благодари на Станислава за предоставената информация.