село Боголин
с. Боголин, Общ. Сатовча, Обл. Благоевград
943
Население 437
Надм. височина 947 m
Пощ. код 2931
Тел. код 07547
Телефон на кметството: 07547/2337
Надм. височина 947 m
Пощ. код 2931
Тел. код 07547
Телефон на кметството: 07547/2337
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Село Боголин (старо название: Боболинъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, Област Благоевград.
Село Боголин се намира в Западните Родопи, на някоко километра от гръцката граница. Разположено е в долината на река Бистрица между селата Абланица и Вълкосел. То попада в историко-географската област Чеч.
Преданието за основаването на селото разказва, че Боголин води началото си от съседното село Вълкосел. Според него във Вълкосел живеел човек с прозвище Чумаря, който избягва оттам и се заселва на това място. Затова, че избягал оттам, е наречен Бегалин Чумар и така дава името на селището.Според друго предание, името на селото произлиза от някой си „бог Лин“.
В 19 век Боголин е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боболина (Bobolina) е посочено като село с 12 домакинства и 28 жители помаци.Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боголин (Боболинъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 65 българи-мохамедани в 13 къщи.Според Стефан Веркович към края на 19 век Боголин има мюсюлманско мъжко население 40 души, което живее в 12 къщи. Населението се състои от помаци и изповядва исляма. Вероятно преди приемането на исляма, населението е изповядвало богомилизма, което се подразбира и от името на селото.
В селото има основно училище, което се казва „Св. Паисий Хилендарски“. То е открито на 15 септември 1926 година. Първият учител в селото е Ангел Стефанов Стойлков от село Узем. След него пристигат Апостол Василев Георгиев от Петрич, Костадин Георгиев Денев, Георги Петков Панайотав и други. През същата година е избрано училищно настоятелство, което осигурява класни стаи, снабдява го с учебници, шкафове, сметало и принадлежности. Имайки предвид наскорошното насилствено покръстване, населението по това време се отнасяло твърде презрително към училището, а на учителя се е гледало като на „враг“ на населението. С течение на времето започнали да приемат училището и да променят отношението си към него. От 1970 до 1990 година директор на училището е Георги Николов Попов. От 1990 година до сега директор е Красимир Недков Даутев от Боголин. През 1993 година училището е преобразувано от начално в основно. През 1994 година училището е преименувано от „Отец Паисий“ на „Св. Паисий Хилендарски“.
Население 466 ж.
Село БГ. благодари на Виолина Георгиева за представената информация и снимки.
Село Боголин се намира в Западните Родопи, на някоко километра от гръцката граница. Разположено е в долината на река Бистрица между селата Абланица и Вълкосел. То попада в историко-географската област Чеч.
Преданието за основаването на селото разказва, че Боголин води началото си от съседното село Вълкосел. Според него във Вълкосел живеел човек с прозвище Чумаря, който избягва оттам и се заселва на това място. Затова, че избягал оттам, е наречен Бегалин Чумар и така дава името на селището.Според друго предание, името на селото произлиза от някой си „бог Лин“.
В 19 век Боголин е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боболина (Bobolina) е посочено като село с 12 домакинства и 28 жители помаци.Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боголин (Боболинъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 65 българи-мохамедани в 13 къщи.Според Стефан Веркович към края на 19 век Боголин има мюсюлманско мъжко население 40 души, което живее в 12 къщи. Населението се състои от помаци и изповядва исляма. Вероятно преди приемането на исляма, населението е изповядвало богомилизма, което се подразбира и от името на селото.
В селото има основно училище, което се казва „Св. Паисий Хилендарски“. То е открито на 15 септември 1926 година. Първият учител в селото е Ангел Стефанов Стойлков от село Узем. След него пристигат Апостол Василев Георгиев от Петрич, Костадин Георгиев Денев, Георги Петков Панайотав и други. През същата година е избрано училищно настоятелство, което осигурява класни стаи, снабдява го с учебници, шкафове, сметало и принадлежности. Имайки предвид наскорошното насилствено покръстване, населението по това време се отнасяло твърде презрително към училището, а на учителя се е гледало като на „враг“ на населението. С течение на времето започнали да приемат училището и да променят отношението си към него. От 1970 до 1990 година директор на училището е Георги Николов Попов. От 1990 година до сега директор е Красимир Недков Даутев от Боголин. През 1993 година училището е преобразувано от начално в основно. През 1994 година училището е преименувано от „Отец Паисий“ на „Св. Паисий Хилендарски“.
Население 466 ж.
Село БГ. благодари на Виолина Георгиева за представената информация и снимки.
