село Богдан
с. Богдан, Общ. Карлово, Обл. Пловдив
3235
Население 902
Землище 41,344 km²
Надм. височина 413 m
Пощ. код 4343
Тел. код 031308
Телефон на кметството: 0894627056
Имате по-актуална информация?
Землище 41,344 km²
Надм. височина 413 m
Пощ. код 4343
Тел. код 031308
Телефон на кметството: 0894627056
Имате по-актуална информация?
Село Богдан се намира в планински район, в долината на един от притоците на Стряма, идващ от склоновете на Средна Гора, откъдето и идва старото му име Дерелий.
Най-забележителното последствие от това географско разположение е фактът, че селото е значително по-дълго отколкото широко, точещо се в продължение на повече от 3 км, но на места само две къщи широко.
Старото (турско) име на Богдан е Дерелий, може би известно на някои от разказа на Иван Вазов „На лов в Дерелий“. През турското робство по-голямата част от селото, около реката, е било населено с турско население, а българската махала е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на Средна Гора. Сега от българската махала е останала само старата (неизползвана и разграбена) църква и развалините на ранно земеделско училище.
Селото е немалко, разполага с читалище (вкл. малък музей), библиотека, като при тоталитаризма дори има и кино.
Традиционните маслодайни култури все още са широко застъпени и около селото могат да се намерят много розови градини, за съжаление някои запуснати. Малко над селото се намира местността „Казанчето“, любима дестинация на местното население през лятото, включваща малък водопад и серия вирчета за къпане.
От селото тръгва и официалният път за хижа Богдан, но той отдавна не е в добро състояние и не е наистина достъпен за леки автомобили, особено по-съвременните.
В селото се спазват старите традиции - по коледните празници има групи коледари, по новогодишните — сурвакари. Кукерите са неизмиенна част от празниците по Сирни Заговезни, а лазарки пеят за здраве на Лазаров ден.
До 2004-2005 година в селото има ансамбъл за народни транци, който пази традициите и е гордост за селото. През 2005 година съставът се разпада по неясни причини. Съборът на селото се провежда всяка година на 9 септември.
От селото Богдан е единствения турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското Опълчение по време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/.В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец.
От кулинарните забележителности на село Богдан най-известна е т.нар. Анасонлийка. Това е природен елексир, който се приготвя от гроздови джибри, двойно преварени с добавки на анасоново семе и в чист вид е с алкохолно съдържание от порядъка на 60-65 градуса. Точните пропорции на отделните съставки се пазят ревниво от майсторите на казана в селото.
Село БГ. благодари на Явор Иванов за предоставената
информация.
Най-забележителното последствие от това географско разположение е фактът, че селото е значително по-дълго отколкото широко, точещо се в продължение на повече от 3 км, но на места само две къщи широко.
Старото (турско) име на Богдан е Дерелий, може би известно на някои от разказа на Иван Вазов „На лов в Дерелий“. През турското робство по-голямата част от селото, около реката, е било населено с турско население, а българската махала е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на Средна Гора. Сега от българската махала е останала само старата (неизползвана и разграбена) църква и развалините на ранно земеделско училище.
Селото е немалко, разполага с читалище (вкл. малък музей), библиотека, като при тоталитаризма дори има и кино.
Традиционните маслодайни култури все още са широко застъпени и около селото могат да се намерят много розови градини, за съжаление някои запуснати. Малко над селото се намира местността „Казанчето“, любима дестинация на местното население през лятото, включваща малък водопад и серия вирчета за къпане.
От селото тръгва и официалният път за хижа Богдан, но той отдавна не е в добро състояние и не е наистина достъпен за леки автомобили, особено по-съвременните.
В селото се спазват старите традиции - по коледните празници има групи коледари, по новогодишните — сурвакари. Кукерите са неизмиенна част от празниците по Сирни Заговезни, а лазарки пеят за здраве на Лазаров ден.
До 2004-2005 година в селото има ансамбъл за народни транци, който пази традициите и е гордост за селото. През 2005 година съставът се разпада по неясни причини. Съборът на селото се провежда всяка година на 9 септември.
От селото Богдан е единствения турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското Опълчение по време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/.В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец.
От кулинарните забележителности на село Богдан най-известна е т.нар. Анасонлийка. Това е природен елексир, който се приготвя от гроздови джибри, двойно преварени с добавки на анасоново семе и в чист вид е с алкохолно съдържание от порядъка на 60-65 градуса. Точните пропорции на отделните съставки се пазят ревниво от майсторите на казана в селото.
Село БГ. благодари на Явор Иванов за предоставената
информация.
