село Бисер

Село Бисер е разположено в пролома на Бисерска река, на 9 километра югоизточно от гр. Харманли край международен път Е-80. 

Със старо име Инджелии селото е в пределите на България от 1885 г., а през 1906 г. е преименувано с указ 462 от 21 декември. Някои автори свързват името на селото не само с точния превод на турската дума “inci” – бисер, но и със с. Бисерча – място на действието в поемата “Извора на белоногата” от П. Р. Славейков. 

Разположено е край р. Бисерска, десния приток на р. Марица, на височина 74 м. Климатът е преходносредиземноморски, има нискодолинни излужени и алувиални почви. 

Край селото минава международния шосеен и ж.п. път София – Истанбул. В околностите на с. Бисер има 12 непроучени могили, които свидетелства за живот по тези места още от тракийската епоха. Много по-сигурни данни имаме за средновековието и учените смятат, че тук е имало селище още от Х-ХІ век. За това свидетелства открития средновековен некропол на мястото където сега е площадът на селото. Погребенията са били християнски. Стари християнски погребения са открити и в землището на смятаните за турски махали в района около Чешмата на Гергана, местностите “Юрена”, “Елехча” и турските гробища. Преди селото не е било тук. Центъра на предишното село е бил на около 300 м. от сегашния. Писменни сведения за селото има от 1592 г. Около 1336 г. в селото за пръв път стъпват турци, а през 1372 г. селото е завладяно от турците. По това време голяма част от българските семейства се разселват по Сакар и Родопите. Когато турците разбират на 17.01.1878 г., че руските войски наближават селото, избягват в Турция, като отнесли всичко, което може да се вземе. При бягството си разбитите войски на Сюлейман паша отвлекли добитъка и покъщината на населението. Селото е освободено от руските войски привечер на 19.01.1878 г. Придошлите след това от околните села българи масово изкупували имотите на турците. 
След Освобождението потомците на пръсналите се жители на селото се завръщат в с. Бисер, заселват се и преселници от други места. Първият род, който идва тук е на Добри Василев от с. Рогозиново, а след това идват още 6 семейства от това село. През 1892 г. идват 16 семейства от с. Белица и с. Черна могила. До Балканската война турците, макар и живеещи зад граница са имали имоти тук. 
Селото е опожарявано от турците три пъти, за последен път – през 1913 г., когато турците отново стигат до с. Бисер, и това е последното опожарено село в района. Било е по времето на жътва – турците струпали снопи в църквата и ги запалили. След този пожар оцеляват само 4 къщи, а хората се разбягали чак до Стара Загора. 

Църквата в селото е построена през 1911 г. Пръв свещенник е Игнатий Василев. След него свещенник е синът му Василий. Големи стари родове в селото са Василевият, дядо Минковият, който идва от Панагюрище – дядо Минко минавал оттук, харесал селото и земята и решил да се засели. Родът на Дядо Тоню Чолаков идва от с. Доситеево. Купува от един турчин къща и ниви. Една от нивите е в местността „Юреня” с чешма, по-късно са дарена на кметството. През 80-те години правнука на Дядо Тоню – Гено Чолаков хваща част от водите на чешмата и на 200 метра от старата построява нова хубава чешма с името „Чолакова чешма”. Недялковият и Лозевият род също са известни и големи родове. 

На Св. Богородица през август месец цялото село се е събирало в двора на църквата при карачите за традиционния курбан. Варил се е курбан в 4-5 казана. Попът го е освещавал и на всеки бива сипано за здраве. Тьй като хората от селото не са имали пари, са носели по две дини и жито, които после са се продавали на търг. В местността до Биволската чешма е правен молебен за дъжд и също курбан. Голям празник е бил Йорданов ден или Водица, както го наричат жителите тук. До реката хората отиват със т. нар. „хоругви” - знамена. Във водата се хвърля кръста и после мъжете се хвърлят да го вадят. На този ден всяко семейство си откупувал икона, а парите отивали за църквата. За Никулден също се прави курбан. Коледа тук се е празнувала на 7 януари, наричана е още Суха Коледа. Тогава хората задължително са ходели на църквата. Момците са се събирали да коледуват. Коледарите първо са ходели в къщата на кмета и попа. Селото се разделяло на две части, на т. нар. „два кола”, и коледарите са били на две групи с по един водач на всяка. Те обикаляли всяка къща и във всяка водачът на коледарите нарича за здраве, т. нар. „дова”, пеейки коледни песни. После е имало търг със събраните неща от коледуването, като парите са отивали за общи цели. Тази традиция с коледуването се спазва и до днес. 

Нова година или Сурва е празнувана в селото на 14 януари, а след Нова година са празнували и Сирници. На този ден се е връзвала бяла халва на тавана от най-възрастния в къщата и децата са се надпреварвали кое да я хапне. Това се е правело за берекет. На 11 май се е чествал празника на църквата. На този празник няколко служби са водени от Старозагорския владика. Панаира в селото както днес, така и в миналото се е правел на 24 май. На 23 май вечерта децата се събират и си правят фенери и с тях обикалят улиците на селото, за прогонване на лошото. Хоро се е играело на мегдана, където обикновено ставало харесването на булките и момците за женене. Булки обаче са си ги взимали както от селото, така и от близките села. 
Първото училище в селото било отворено през 1888 г. и първоначално в него се е преподавало на турски език. В сегашния си вид училището съществува от 1926 г., като на два пъти било пристроявано. 

Сегашната сграда на читалището е от 1964 г., като последното и пристрояване е от 1981-82 г. В с. Бисер са свирили известни музиканти като Иво Папазов - Ибряма, Недялка Керанова и др., а оттук са произлезли много лекари, поети, художници и склуптори. От селата в общината Бисер е с най-големи заслуги в областта на спорта. От тук има републикански шампиони по овчарски скок и 100 м бягане. В парка е изградена модерна осветена спортна площадка. 

В селото е развито тютюнопроизводството, зърнопроизводството, говедовъдството и овцевъдството. В землището на с. Бисер има находище на рядкото и изключително ценно медицинско растение – блатно кокиче. Водите на Бисерските чешми идват от прохладната пазва на земята. Създадени по идея на литературния кръжок в Бисер, със средствата и доброволен труд на селския съвет, предприятието за борба с ерозията и училище “Христо Ботев”, шестте чешми са не само кътчета за отмора, а и паметници на красотата,уроци по родолюбие. Първата чешма изниква в Момина равнина в 1971 година. Две години по-късно е възстановена Чолаковата чешма,” построена с иждивението на Теню Митевъ и сина му Геню на 6-й август 1912г.”. Скулптурната фигура, дело на народния художник Иван Фунев, краси Момина чешма. Каменното изворче, чиито води идват от скалата край Бисерска река, е оформен от Димитър Вълков. Обвеяна с легенди е Самодивската чешма – някога единствен извор за изчезнало през вековете село. Стадо каменни биволи са протегнали муцуни над коритата на най-новата чешма.

Природата около селото е запазена почти непокътната, което се доказва от голямото разнообразие на диви животни - бозайници, насекоми и птици - и дори понякога гнездящите черни щъркели и многото бели. На Юг, Запад и Север е обградено от високи и стръмни гористи хълмове, а на изток реката се спуска към Марица. 

Има около 500 къщи с много млади хора. Основно занимание е селското стопанство, главно новосъздаващи се овощни градини. 

На 6 февруари 2012 година става голямото наводнение на село Бисер след скъсване на язовирната стена на язовир Иваново, намиращ се до село Иваново (област Хасково). Вълна висока до 3 м залива село Бисер. Осем души загиват. Десетки къщи са разрушени.

Село.БГ благодари на Марина Мирчева Попова за изпратената информация!