Търсене

село Белотинци

с. Белотинци, Общ. Монтана, Обл. Монтана
144
Население 527

Землище 44,286 km²

Надм. височина 306 m

Пощ. код 3499

Тел. код 095402

Телефон на кметството: (096)304590
Имате по-актуална информация?
Село Горно Белотинци е разположено в северното подножие на Широка планина,която е част от планинската верига на Предбалкана. Предбалканът е нископланинска и хълмиста зона, разположена на север от Главната Старопланинска верига. Най - високият връх на Широка планина е вр. Типчан - 941 м. надм. вис. Според подялбата на известният карстовед Владимир Попов, районът на село Белотинци попада в Белоградчишки карстов район и е изграден от триаски, юрски и кредни варовици. Покрай селото преминава река Карачица (по-известна като Кръчмарската бара),извираща от Широка планина. В местността Ломец се слива с Гюргишка бара и двете образуват Нечинска бара. Нечинска бара е десен приток на река Лом. По продължението на последната е образувано малко красиво дефиле във варовици с кредна възраст. Варовиците са наклонени към реката.

Тук известна е местността Зановски зъбер с едноименната пещера. В близост са Котлите - малък водопад, при който водите на стесняващата се река преливат от котел в котел. От геоморфоложка гледна точка това са т. н. еворзионни котли, образувани или по- точно издълбани от дейността на течащата вода. Котлите са 3 и накрая образуват дълбок вир. Дълбочината им е различна, като най - дълбокият е средният, който при пълноводие на реката достига и до 3 - 4 метра. В дълбокият Манастирски вир от ихтиофауната се срещат мрени, шипоци, кленове, кротушки. Спомената вече Зановска пещера - с дължина около 80 метра се намира след този вир и е разположена на левия склон на реката. От нея води началото си карстов извор, който е каптиран и всъщност водоснабдява околните села - Белотинци, Одоровци, Буковец и Черно поле.

Някъде около селото има и друга пещера - Меьова дупка, дълга 15 метра. Като цяло по - стръмен е десният склон на Нечинска бара и по него виреят видове като дъб, ясен, клен, дрян, леска, глог и на отделни места и бръшлян. Левият склон, огряван от слънцето естествено е по- беден на растителност. Интересен растителен вид сред скалите, цъфтящ през пролетта е виолетовата перуника. Климатът е умереноконтинетален. Средната януарска температура е около - 3 градуса, средната годишна е около 10 - 11 градуса. Летните температури са с окло 1 - 2 градуса по - ниски от тези в Дунавската равнина. Духат ветрове с различна посока, но преобладават западните и често проявление по северните склонове е вятърът фьон.Това е топъл, поривист вятър, който духа рано напролет и предизвиква бързо стопяване на снежната покривка. Естествената растителност е предимно горска и храстова - благун,цер, габър, сребролистна липа,хиркански клен, покрай реката - върба, елша,от храстите най - радпространени са келяв гъбър, наричан от местните свинак, леска, чашкодрян, обикновен дрян, глог, шипка, къпина, от увивните имел, по варовиковите терени - смрадлика, люляк, божур. Интродуцирани видове, тоест изкуствено засадени са бял и черен бор, акация. Фауната е представена предимно от евросибирски и европейски видове като зайци, диви свине, вълци,язовци, сърни, горска мишка, сънливец, фазани, яребици, соколи, гургулици, яребици, диви гълъби, малък орел. Почвите са тъмносиви горски, а по карстовите терени са разпространени рендзините или това са т. н. хумусно - карбонатни почви. Интересен обект е Разчепати камък или наричан още Стоовци, който е свързан с една легенда. Това са червени пясъчници и конгломерати, които всъщност представляват продължение на Белоградчишките скали. Наколо местата са обрасли с шипки и къпини, срещат се по поляните и див червен карамфил, жълт кантарион,мащерка и др. В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. Местни хора твърдят, че изкачвайки се януари месец на Разчепати камък при ясно време в посока север се вижда р. Дунав. Друга забележителност е Царска поляна. За нея пък има легенда,че цар Борил е обтягал там своите шатри като е ловувал през лятото. Други местности около селото са Бобанеца, Шуманица, Момин вир, Бъчвата, Подкваса, Хайдушки кладенец, Краището, Зъбера, Стубела, Широка полянка. В доловете почти навсякъде бликат изворчета и кладенчета с прясна студена вода. На едно такова място е построена каменна мечка, от чиято муцуна блика водата. Като част от Предбалкана и тук традиционнно се почита и празнува Празника на Балкана през август месец.

Местното население се занимава с бране на шипки, къпини, жълт кантарион, гъби. Преди селото има кариера за ломен камък, която днес функционира и един микроязовир, взет под наем. Всяка пролет се празнува езическият обичай Кукувиче. По поляни в покрайнините на селото вечер се събира цялото село. През деня младите правят купчини от стари гуми, слама, кукуржяк и вечерта палят огъня,първоначално малък и всички прескачат за здраве.

Църквата " Св. Николай " е построена и изографисана през 1876 г. от зографа Николай Константинов.Тя е обявена в Българска енциклопедия като уникален паметник на културата.


Празници:
Събор - 21 май

Младежки събор - 5-7 август

Кукувиче - 6 април
 
Еко комплекс Стари Бистрилишки къщи - село Бистрилица
Еко комплекс Стари Бистрилишки къщи - село Бистрилица
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Басейн
Виж повече
Клисурски манастир Св. св. Кирил и Методий
Клисурски манастир Св. св. Кирил и Методий
Виж повече