село Белимел

Село Бели мел се намира  на 23 км. западно от град Монтана, по течението на река Огоста.

На левия речен бряг, по скалистия сипей, от двете страни на пътя се е проточило селото. Кръстовището, на което е разположено ( от Монтана пътят се разклонява за Чипровци и Белоградчик) го определя като средищно място. Не случайно е било център на селищният регион до 1972 г.

Някои изследователи смятат, че селището е възникнало през 9-11 век. Съществуват и две различни становища за произхода не името Бели мел - според едното то означава "бял сипей" (нартошена скала) или от "мел" (креда), "бял тебешир". В османските регистри селото фигурира като Белмен, Белмел.

Според запазено предание, преди повече от 300 години, село Бели мел е било разположено на другия бряг на реката, в равнинна местност, която и до днес хората наричат Селището. Само че реката придошла и заляла къщите, а хората се преселили на високия бряг. Възможно е тази история да е действителна, но първото изчезване на селото съвпада по време с избухването на Чипровското въстание през 1688 г. Това съвпадение води до формирането на още една хипотеза – селото било опожарено при потушаването на въстанието, а по-късно възникнало на днешното място. В подкрепа на гореизложеното се сочи и фактът, че новите заселници открили в гората полуразрушена днешната църква на селото, която по-късно възстановили.

В околностите на Бели мел са открити антична керамика и мраморна статуя, както и погребения от античен некропол. На север от днешното село, на връх Белимелско градище са се запазили останки от крепост, която е контролирала долината на река Огоста и входа на Чипровската клисура. Крепостното съоръжение е с формата на елипса – дължина 87 м. и ширина – 52 м., опасващата стена е изградена от ломен камък, а някои от участъците са без хоросанова спойка. Тези факти водят до изграждането на хипотезата, че крепостта е изградена от местните тракийки племена, а през късноантичния период е използвана и от римляните.

Сред случайните археологически находки са фрагменти от керамика, отнасяна към късната желязна епоха, каменни чукове, върхове на стрели и тракийски и римски монети.

В южното подножие на местността Градище и връх Гламата е разположена седловина, наречена Фунията, където личат гробове, оформени с големи каменни плочи. На нито едно място в околностите на селището не са правени археологически разкопки, макар че запазените културни пластове биха могли да се превърнат в привлекателна научна и туристическа атракция.         
                              
Не по-малка атракция от античните градежи е прекрасната природа в околностите на Бели мел - гъсти дъбови гори, вековни дървета, редки растителни и животински видове, пещери и многобройни карстови извори.

http://tcvetelinka.blogspot.com

Село БГ. благодари за предоставената информация.