село Беласица
с. Беласица, Общ. Петрич, Обл. Благоевград
1511
Население 1059
Землище 26,066 km²
Надм. височина 498 m
Пощ. код 2881
Тел. код 07423
Имате по-актуална информация?
Землище 26,066 km²
Надм. височина 498 m
Пощ. код 2881
Тел. код 07423
Имате по-актуална информация?
Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. Село Беласица е разположено в полупланинска местност в северното подножие на планината Беласица в регион Подгорие.
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север.
До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница. Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първият регистър в селото живеят 70 християнски домакинства. На днешното място се установява през втората половина на 18 век. Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия. През 19 век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство ( овце, кози, свине, произвеждат се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция) като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящен в Република Македония). В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне Елешница е посочено като село със 150 домакинства с 85 жители мюсюлмани и 385 жители българи.
През 1872 година е открито новобългарско училище, първито в Петричкия край. През 1885 година с доброволен труд и дарения е построена училищна сграда. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско иго, за гр. Кукуш (понастощем Килкис, Република Гърция) заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата.
През 1897 година е построена черквата "Св. Пророк Илия" (паметник на културата). В края на 19 век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) с. Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Елешница се състои от 880 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученика.
Елешница е освободена от османско иго през октомври 1912 година. Доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.
Население – 1140 ж. Обособено е отглеждането на зеленчуци и тютюн.
Село БГ. благодари на Виолина Георгиева за предоставената информация и снимки.
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север.
До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница. Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първият регистър в селото живеят 70 християнски домакинства. На днешното място се установява през втората половина на 18 век. Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия. През 19 век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство ( овце, кози, свине, произвеждат се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция) като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящен в Република Македония). В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне Елешница е посочено като село със 150 домакинства с 85 жители мюсюлмани и 385 жители българи.
През 1872 година е открито новобългарско училище, първито в Петричкия край. През 1885 година с доброволен труд и дарения е построена училищна сграда. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско иго, за гр. Кукуш (понастощем Килкис, Република Гърция) заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата.
През 1897 година е построена черквата "Св. Пророк Илия" (паметник на културата). В края на 19 век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) с. Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Елешница се състои от 880 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученика.
Елешница е освободена от османско иго през октомври 1912 година. Доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.
Население – 1140 ж. Обособено е отглеждането на зеленчуци и тютюн.
Село БГ. благодари на Виолина Георгиева за предоставената информация и снимки.