село Балша
с. Балша, Общ. Нови Искър, Обл. София - град
5460
Слънчев лъч при събуждане.
Дъх на трева, окъпана от дъжда.
Безбрежно поле, простиращо се до там, до където се простират мечтите.
Ледени висулки, спускащи се от стрехите... и кристални капчуци. Ръсещи нежен цвят дръвчета.
Улици, водещи някого на някъде и връщащи друг пак там. Тротоари, помнещи хиляди стъпки, засипани с есенни листа.
Съдби и човешки истории - минали, днешни, бъдещи, вечни...
Дадени и взети усмивки... и сълзи.
Вкус на живот - спокоен или динамичен, тих или кипящ, нервен или усмихнат, монотонен или еуфоричен, раждащ се и умиращ... някакъв, всякакъв, но истински. Стон и въздишка... безграничност и неизказаност... начало и край... Балша!
Така описват село Балша младите хора, които днес живият там. И това ни радва, и ни дава надежда, че Българското село го има още, с традициите, обичаите, добрите и топли отношения, които ги има само на село.
Село Балша се намира в полупланински район - подножието на Стара планина, на около 10-15 км от София. Там, където свършва Софийското поле, започва Балша, а там, където свършва Балша, започва Стара планина. Поради специфичното си географско местоположение, местните жители казват, че селото им се намира на границата на два свята - между полето и Балкана. От местния манастир се открива брилянтна гледка към цялата околност. Земята не е от най - плодородните, но все още има отрудени хора, които продължават да се борят с нея. В почти всеки двор, бил той малък или пък по-голям, се отглеждат лозови насаждания, от които се извличат вино и ракия.
Балша е сред най - старите селища в Софийско поле. Над селото има руини от стара римска крепост, а местната черквата е датирана към периода IX-X век. Освен с хилядолетната си история, селото се гордее и с един свой знаменит представител - Иван Николаевич Денкоглу, който оставя своя отпечатък върху цялата българска история, чрез просветителската си и дарителска дейност.
По местни предания, в праисторическа легенда се разказва, че когато Софийската котловина била залята от езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша, селото е било разположено на хълма над сегашния манастир "Св. Теодор Стратилат" в местността, наречена "Кълна̀ рѐка", съответно "Кълна̀ гла̀ва". Вярва се, че селото е именувано в чест на една от дъщерите - Балша, Яна и Бояна, на Цар......... , които се самоубили, отказвайки да приемат чуждата вяра.Местните са разделени на родове, съревноваващи се по влияние в селото, като всеки род си има свои знаменити представители, които ще останат за дълго време в местната митология.
В село Балша има манастир "Св. Теодор Стратилат" с все още нефункциониращ метох, будеща възхита и преклонение гора - част от Стара планина. Преди години огромен пожар унищожи голяма част от дърветата в района. В селото има и функциониращо читалище, което в последните няколко години бележи небивал за мащабите на Балша разцвет. Читалищните дейци отбелязват всички местни и национални празници с подобаваща програма, събираща в центъра елита на селото.
Дъх на трева, окъпана от дъжда.
Безбрежно поле, простиращо се до там, до където се простират мечтите.
Ледени висулки, спускащи се от стрехите... и кристални капчуци. Ръсещи нежен цвят дръвчета.
Улици, водещи някого на някъде и връщащи друг пак там. Тротоари, помнещи хиляди стъпки, засипани с есенни листа.
Съдби и човешки истории - минали, днешни, бъдещи, вечни...
Дадени и взети усмивки... и сълзи.
Вкус на живот - спокоен или динамичен, тих или кипящ, нервен или усмихнат, монотонен или еуфоричен, раждащ се и умиращ... някакъв, всякакъв, но истински. Стон и въздишка... безграничност и неизказаност... начало и край... Балша!
Така описват село Балша младите хора, които днес живият там. И това ни радва, и ни дава надежда, че Българското село го има още, с традициите, обичаите, добрите и топли отношения, които ги има само на село.
Село Балша се намира в полупланински район - подножието на Стара планина, на около 10-15 км от София. Там, където свършва Софийското поле, започва Балша, а там, където свършва Балша, започва Стара планина. Поради специфичното си географско местоположение, местните жители казват, че селото им се намира на границата на два свята - между полето и Балкана. От местния манастир се открива брилянтна гледка към цялата околност. Земята не е от най - плодородните, но все още има отрудени хора, които продължават да се борят с нея. В почти всеки двор, бил той малък или пък по-голям, се отглеждат лозови насаждания, от които се извличат вино и ракия.
Балша е сред най - старите селища в Софийско поле. Над селото има руини от стара римска крепост, а местната черквата е датирана към периода IX-X век. Освен с хилядолетната си история, селото се гордее и с един свой знаменит представител - Иван Николаевич Денкоглу, който оставя своя отпечатък върху цялата българска история, чрез просветителската си и дарителска дейност.
По местни предания, в праисторическа легенда се разказва, че когато Софийската котловина била залята от езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша, селото е било разположено на хълма над сегашния манастир "Св. Теодор Стратилат" в местността, наречена "Кълна̀ рѐка", съответно "Кълна̀ гла̀ва". Вярва се, че селото е именувано в чест на една от дъщерите - Балша, Яна и Бояна, на Цар......... , които се самоубили, отказвайки да приемат чуждата вяра.Местните са разделени на родове, съревноваващи се по влияние в селото, като всеки род си има свои знаменити представители, които ще останат за дълго време в местната митология.
В село Балша има манастир "Св. Теодор Стратилат" с все още нефункциониращ метох, будеща възхита и преклонение гора - част от Стара планина. Преди години огромен пожар унищожи голяма част от дърветата в района. В селото има и функциониращо читалище, което в последните няколко години бележи небивал за мащабите на Балша разцвет. Читалищните дейци отбелязват всички местни и национални празници с подобаваща програма, събираща в центъра елита на селото.
