Търсене

село Бабяк

с. Бабяк, Общ. Белица, Обл. Благоевград
104
Население 751

Землище 16,662 km²

Надм. височина 1337 m

Пощ. код 2784

Тел. код 074404

Телефон на кметството: 0885298607
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Селото е разположено в западната част на Родопите, на 17 км. източно от Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.

Името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.

В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век. Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 км. северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище.

Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран. В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети.

На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“. Бабяк се споменава за първи път в османските регистри още през 1490–1491, 1576, 1643–1644 и 1650. От първия документ се предполага, че през 14 век населението е християнско. Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце. 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства. През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители. Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.

По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово. Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци. Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век. те колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово. Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци. Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.

Жители - 802 души. Обособено е производството на картофи, тютюн както и животновъдството. 

 В землището на с. Бабяк е открито светилище на Бендида – един от най-значимите тракийски култови обекти в България. Разположено е на висок триделен връх с надморска височина 1 500 м и видимост към Разложката котловина, Пирин и Рила. Светилището е посещавано повече от 14 века (през цялото първо
хилядолетие пр.н.е. до V век) и останките от ритуалните действия са образували културни напластявания с дебелина, достигаща на места до 3 м.
  В  последните години се наблюдава масово изсичане на гористите местности.

Село БГ. благодари на Виолина Георгиева за предоставената информация и снимки.
 
Комплекс за селски туризъм Гърмен Хилс
Комплекс за селски туризъм Гърмен Хилс
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Семейно имение Зорница - село Зорница
Семейно имение Зорница - село Зорница
  • Паркинг
  • Сателитна телевизия
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Роженски манастир Рождество Богородично - село Рожен
Роженски манастир Рождество Богородично - село Рожен
Виж повече