Меню

село Априлци

с. Априлци, Общ. Пазарджик, Обл. Пазарджик
4436
Население 515

Землище 16.567 km²

Надм. височина 287 m

Пощ. код 4445

Тел. код 03524

Телефон на кметството: 03524/1221
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 12 км. северно от Пазарджик. Селото е разположено в Пазарджишкото поле, което със своята плодородност, благоприятства за развитието на зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство.

Традиционно се отглеждат фъстъци и дини. Землището на селото е обитавано още по тракийско време.

Дълга е историята на село Априлци. Още в древни времена, землището на селището е обитавано от траките. Множеството открития при правените разкопки са доказателство за това. Наред със съществуването на много тракийски могили край селото са намерени редица предмети свидетелстващи за тракийско разпространение, сред които: Бронзова монета на тракийския владетел Амадок I.
Относно въпроса кога е създадено селото няма единно мнение. Знае се, че първоначално е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV – XVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе датира от 1576 г., когато в османски регистър пише, че в селото имало 2 турци, едри овцевъди.
Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените 2 едри овцевъди.

Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625 г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870 г. известния възрожденски учител Стефан Захариев от Татар Пазарджик в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620 г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война райони.

Започва нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството – православието и протестанството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889 г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909 г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.

Православната църква пък е построена през 1903 г. Носи името „Св. Димитър“. Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.
През 1908 г. е създадено и читалище „Съзнание“, в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931 г.

През 1934 г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името „Априлци“, заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876 г. Така от 1934 г. селото носи днешното си име.
Вила Боровинка - Цигов Чарк
Вила Боровинка - Цигов Чарк
Виж повече
Еко къмпинг Батак - Цигов Чарк
Еко къмпинг "Батак" - Цигов Чарк
Виж повече
Cob Camp Club - село Дъбравите
Cob Camp Club - село Дъбравите
Виж повече
Туристически комплекс „Андела" - село Юндола
Туристически комплекс „Андела" - село Юндола
Виж повече
Къща за гости Тонас - село Баня
Къща за гости Тонас - село Баня
Виж повече
Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом
Виж повече
Гложенски манастир Св.Георги Победоносец - село Гложене
Гложенски манастир - село Гложене
Виж повече
Архитектурен резерват - село Жеравна
Архитектурен резерват - село Жеравна
Виж повече
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Виж повече
Архитектурен резерват - Боженци
Архитектурен резерват - Боженци
Виж повече
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Виж повече