село Априлово
с. Априлово, Общ. Попово, Обл. Търговище
1339
Население 626
Землище 19.732 km²
Надм. височина 212 m
Пощ. код 7864
Тел. код 03036
Телефон на кметството: 0893336801
Землище 19.732 km²
Надм. височина 212 m
Пощ. код 7864
Тел. код 03036
Телефон на кметството: 0893336801
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Селото е разположено на 12 км. южно от гр. Попово по поречието на р. Черни лом. население 712 ж. Отглеждат се зеленчуци, предимно за лично ползване и е развито животновъдството.
На север от селото се издига гористото възвишение Керчана (Керчан баир),
част от Преславския Балкан. На 27 май 1876 г. там води последната си трета битка четата на Таньо Войвода, преминала река Дунав при село Пожарево до град Тутракан на 16 май 1876 г., преследвана и обкръжена от турска потеря, състояща се от редовна войска, башибозук и черкези от близките села и черкезки махали. Войводата загива до воденицата (Махмудовата) на река Черни Лом в подножието на хълма привечер в ръкопашна схватка, убивайки шестима от нападателите си на същата дата.
На Керчана по време на Руско-турската война (1877 г.) е имало окопи и са се водили сражения. И до днес там се намират оловни куршуми и патрони от оръжията, използвани през войната, а част от тях е възможно да са изстреляни и от четниците на Таньо Войвода или от потерята.
Руините ѝ се намират в северозападната част на Керчан баир на платото, на 1 км северно от селото. Крепостта има форма на правоъгълник, на който страните са ориентирани по посоките на света. Днес крепостният зид едва личи под насип, силно затревен и залесен. Портата се е намирала в североизточния ъгъл на външния окоп, който е бил и най-достъпен. Оттам пътят е слизал в долината на река Черни Лом по северозападния склон на Керчан баир. Във вътрешността на крепостта е имало светилище на Тракийския конник, откъдето са намирани оброчни плочки. По време на „иманярския период“ в България на хълма около крепостта са откривани колективни монетни находки от републикански и императорски римски монети.
На север от селото се издига гористото възвишение Керчана (Керчан баир),
част от Преславския Балкан. На 27 май 1876 г. там води последната си трета битка четата на Таньо Войвода, преминала река Дунав при село Пожарево до град Тутракан на 16 май 1876 г., преследвана и обкръжена от турска потеря, състояща се от редовна войска, башибозук и черкези от близките села и черкезки махали. Войводата загива до воденицата (Махмудовата) на река Черни Лом в подножието на хълма привечер в ръкопашна схватка, убивайки шестима от нападателите си на същата дата.
На Керчана по време на Руско-турската война (1877 г.) е имало окопи и са се водили сражения. И до днес там се намират оловни куршуми и патрони от оръжията, използвани през войната, а част от тях е възможно да са изстреляни и от четниците на Таньо Войвода или от потерята.
Руините ѝ се намират в северозападната част на Керчан баир на платото, на 1 км северно от селото. Крепостта има форма на правоъгълник, на който страните са ориентирани по посоките на света. Днес крепостният зид едва личи под насип, силно затревен и залесен. Портата се е намирала в североизточния ъгъл на външния окоп, който е бил и най-достъпен. Оттам пътят е слизал в долината на река Черни Лом по северозападния склон на Керчан баир. Във вътрешността на крепостта е имало светилище на Тракийския конник, откъдето са намирани оброчни плочки. По време на „иманярския период“ в България на хълма около крепостта са откривани колективни монетни находки от републикански и императорски римски монети.
