село Антон
с. Антон, Общ. Антон, Обл. София - област
2573
Население 1501
Землище 76.098 km²
Надм. височина 807±1 m
Пощ. код 2089
Тел. код 07186
Връзка с кметството: obanton@abv.bg
Тел.: 07186/2300
Факс: 07186/2500
Землище 76.098 km²
Надм. височина 807±1 m
Пощ. код 2089
Тел. код 07186
Връзка с кметството: obanton@abv.bg
Тел.: 07186/2300
Факс: 07186/2500
Уеб сайт: Вижте тук
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 8 км. източно от гр.Пирдоп. Население – 1890 ж. Селото е разположено в планински район на 840-860 м.н.в.
В землището на селото има земни пирамиди и водопад в местността Дълбочица.
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополи. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изградена и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожена от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на р. Тополница и притока ѝ, спускащ се от сталопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Еленска река, тур. Тузлу дере), като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.
Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На една от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.
В землището на селото има земни пирамиди и водопад в местността Дълбочица.
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополи. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изградена и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожена от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на р. Тополница и притока ѝ, спускащ се от сталопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Еленска река, тур. Тузлу дере), като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.
Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На една от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.
