село Антимово
с. Антимово, Общ. Видин, Обл. Видин
3125
Население 538
Землище 11.962 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 3776
Телефон на кемтството: 09354/ 22-15
Имате по-актуална информация?
Землище 11.962 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 3776
Телефон на кемтството: 09354/ 22-15
Имате по-актуална информация?
Село Антимово се намира на 9 км северозападно от Видин.
На брега на реката точно срещу селото е табелата 796 км където именно е разположен Дунав мост 2 или още известен като Мост „Нова Европа“. На същото място се намират останките на къмпинг Дунав, известен и посещаван в миналото от унгарци, германци (от ГДР) и др. и предпочитано място за развлечение на много видинчани и хора от съседните селища.
Населението му наброява около 555 души /538 (15/03/2015)/. Антимово е старото – ново име на селото, което бива върнато след промените 1989 година. Преди това дълго време е било познато с името Златен рог. За името на селото съществуват няколко легенди. Едната е свързана с настоящето име, а втората с предходното. Най-романтичната от тях е свързана с името Златен рог. Легендата за Златния рог:
Преди много години, още по време на турското робство, в селото живеели момче и момиче, които се обичали от цялата си душа. Девойката произхождала от богато семейство, докато момчето било бедно и с много труд изкарвало прехраната си. Това, естествено било пречка за тяхната любов. Един прекрасен, слънчев ден решили да се повозят с лодка по Дунава. Тогава момъкът извадил от джоба на овехтялата си дреха малка кутийка и с цялата си любов я подарил на любимата си. В кутийката имало малко медальонче, представляващо златен рог. Девойката я отворила и ахнала – тя имала много, различни и скъпи украшения, но нито едно от тях не можело да се сравни с това, за което знаела, че е купено сценат на много труд и лишения, но и с безкрайна обич. Щастието и било безмерно, защото за нея това малко златно рогче било доказателство за всеотдайната любов на нейния любим. Изведнъж сред всичката тази радост, както разглеждаламедальона, тя го изпуснала от ръката си и той паднал във водата. Момичето изпаднало в истински ужас – този толкова скъп за нея подарък бил потънал в дълбоките води на реката. Неможейки да гледа как любимата му страда, младият човек скочил във водата, за да извади потъналото украшение и..... повече не изплувал на повърхността. Разбрала, че повече никога няма да види любимия си, девойката предпочела да сложи край на живота си, отколкото да живее без него, и скочила във водата. Не след дълго двама рибари открили телата на двамата влюбени, изхвърлени на брега, недалеч от лобното им място – те били хванати за ръце, а между пръстите им проблясвало малкото златно медальонче. От тогава, в тяхна чест, хората нарекли селото си Златен рог.
Съществуват две легенди за това откъде идва името Антим . Турският паша /според първата/, която е от времето на турското робство, наименованието е свързано с името на един от турските паши, живели някога на територията на селото. Той се казвал Антим и бил изключително добър и благороден човек. Уважавал хората и се грижел за тяхното благополучие. По негово време селото процъфтявало, всички били доволни и щастливи /поне доколкото може да са в условията на робство/. И тогава жителите на селото решили, в знак на благодарност и почит към този човек, да нарекат селото си на негово име.
Според втората, селото носи името на Екзарх Антим І – митрополит Видински и екзарх Български. 1877 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. От заточението българският екзарх се завръща във вече свободна България, където прекарва още едно десетилетие в труд и грижи за своето видинско паство История След падането на Видинското царство под турска власт през 1396 г. хората започнали масово да напускат родните си места и да търсят подслон в чужбина - Влашко и Русия, в следствие на което много местости в областта останали напълно обезлюдени. Преселилите се във Влашко българи постепенно усвоили езика и обичаите на румънското население. Алчността и произвола на т.нар чокои /едри земевладелци/ довели до бунтове и вълнения сред по - бедното население и това довело до повторното връщане на голяма част от българите отново в поробената родина. Те били настанени да живеят по крайбрежните области на реката. Първите заселници, които образували селото, са родоначалници на родовете: Атанасови, Додицови, Колчеви, Кьошалиеви, Ценови. По-късно към тях се присъединили и други родове. През цялото време на османското робство селото е влизало в пределите на Видинския санджак. Управлявало се е от кметове и кнезове, които се избирали от народа, като избора се е утвърждавал от каймаканин.
След робството общинската управа на селото много често се е помещавала в Кутово. През 1925 г. в центъра на селото е построена сграда за нуждите на същата тази управа. 1949 г. Кутово и Антимово се обединяват в една община, това обединение продължава до промените 1989 г., когато двете села отново заживяват самостоятелно.
В миналото жителите на с. Антимово черпели вода за домашни нужди от 15 кладенеца. Днес вече в селото има изработена централна канализация. През 1960 г. селото е напълно електрифицирано. По отношение на здравеопазването между Кутово и Антимово има добре уредена здравна служба с отлично квалифициран медицински персонал, който и до днес обслужва населението и на двете села.
Църквата в село Антимово е построена през 1860 г., по време на османското робство с участието и безвъзмездната помощ на всички хора. Цели 135 години населението на селото поддържа църквата и тя е в сравнително добро състояние.
На няколко метра северно от църквата, са издигнати три паметника, поставени в памет на загиналите герои от селото по времето на Балканската и двете Световни войни.
Първото килийно училище на селото се е намирало в църковния двор, на 20 метра северозападно от църквата. Точната година на неговия строеж не е известна, но като се има предвид, че първата църква е построена 1860 г., може да се приеме, че училището е създадено 2-3 години по-късно. То се е състояло само от две учебни стаи и една малка канцелария, което на времето напълно задоволявало нуждите на населението. През 1929 г. било взето решение да бъде построено ново и по-голямо училище и две години по-късно – 1931г. – то било завършено. Сградата била издигната на мястото на първите гробища и включвала пет класни стаи, канцелария, кабинет на директора и стая за прислугата. Учениците тук учели само до трети клас, след което отивали в други, близки до селото училища. 1988 година при пожар училището изгаря до основи и вече не съществува.
Читалището в Антимово е основано през 1926 г. с действащи по онова време мъжка певческа група и театрален състав, които разнообразявали живота в селото. По – късно бил сформиран и танцов състав, който с течение на годините непрекъснато се възобновявал и действал до 1997 г. Същият е участвал с изяви на събора в Копривщица, където е завоювал “Златен медал”. Библиотеката обхваща пространство от около 40 кв.м. В момента тя разполага с над 800 броя книги, сред които преобладава художествената литература. Наличният фонд е набавен най-вече с дарения от местното население. За краткия период на съществуването си библиотеката вече има 30 броя читателски карти, а посещенията за ползване на литература в самата читалня непрекъснато се увеличават.
Село БГ. благодари за предоставената информация.
На брега на реката точно срещу селото е табелата 796 км където именно е разположен Дунав мост 2 или още известен като Мост „Нова Европа“. На същото място се намират останките на къмпинг Дунав, известен и посещаван в миналото от унгарци, германци (от ГДР) и др. и предпочитано място за развлечение на много видинчани и хора от съседните селища.
Населението му наброява около 555 души /538 (15/03/2015)/. Антимово е старото – ново име на селото, което бива върнато след промените 1989 година. Преди това дълго време е било познато с името Златен рог. За името на селото съществуват няколко легенди. Едната е свързана с настоящето име, а втората с предходното. Най-романтичната от тях е свързана с името Златен рог. Легендата за Златния рог:
Преди много години, още по време на турското робство, в селото живеели момче и момиче, които се обичали от цялата си душа. Девойката произхождала от богато семейство, докато момчето било бедно и с много труд изкарвало прехраната си. Това, естествено било пречка за тяхната любов. Един прекрасен, слънчев ден решили да се повозят с лодка по Дунава. Тогава момъкът извадил от джоба на овехтялата си дреха малка кутийка и с цялата си любов я подарил на любимата си. В кутийката имало малко медальонче, представляващо златен рог. Девойката я отворила и ахнала – тя имала много, различни и скъпи украшения, но нито едно от тях не можело да се сравни с това, за което знаела, че е купено сценат на много труд и лишения, но и с безкрайна обич. Щастието и било безмерно, защото за нея това малко златно рогче било доказателство за всеотдайната любов на нейния любим. Изведнъж сред всичката тази радост, както разглеждаламедальона, тя го изпуснала от ръката си и той паднал във водата. Момичето изпаднало в истински ужас – този толкова скъп за нея подарък бил потънал в дълбоките води на реката. Неможейки да гледа как любимата му страда, младият човек скочил във водата, за да извади потъналото украшение и..... повече не изплувал на повърхността. Разбрала, че повече никога няма да види любимия си, девойката предпочела да сложи край на живота си, отколкото да живее без него, и скочила във водата. Не след дълго двама рибари открили телата на двамата влюбени, изхвърлени на брега, недалеч от лобното им място – те били хванати за ръце, а между пръстите им проблясвало малкото златно медальонче. От тогава, в тяхна чест, хората нарекли селото си Златен рог.
Съществуват две легенди за това откъде идва името Антим . Турският паша /според първата/, която е от времето на турското робство, наименованието е свързано с името на един от турските паши, живели някога на територията на селото. Той се казвал Антим и бил изключително добър и благороден човек. Уважавал хората и се грижел за тяхното благополучие. По негово време селото процъфтявало, всички били доволни и щастливи /поне доколкото може да са в условията на робство/. И тогава жителите на селото решили, в знак на благодарност и почит към този човек, да нарекат селото си на негово име.
Според втората, селото носи името на Екзарх Антим І – митрополит Видински и екзарх Български. 1877 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. От заточението българският екзарх се завръща във вече свободна България, където прекарва още едно десетилетие в труд и грижи за своето видинско паство История След падането на Видинското царство под турска власт през 1396 г. хората започнали масово да напускат родните си места и да търсят подслон в чужбина - Влашко и Русия, в следствие на което много местости в областта останали напълно обезлюдени. Преселилите се във Влашко българи постепенно усвоили езика и обичаите на румънското население. Алчността и произвола на т.нар чокои /едри земевладелци/ довели до бунтове и вълнения сред по - бедното население и това довело до повторното връщане на голяма част от българите отново в поробената родина. Те били настанени да живеят по крайбрежните области на реката. Първите заселници, които образували селото, са родоначалници на родовете: Атанасови, Додицови, Колчеви, Кьошалиеви, Ценови. По-късно към тях се присъединили и други родове. През цялото време на османското робство селото е влизало в пределите на Видинския санджак. Управлявало се е от кметове и кнезове, които се избирали от народа, като избора се е утвърждавал от каймаканин.
След робството общинската управа на селото много често се е помещавала в Кутово. През 1925 г. в центъра на селото е построена сграда за нуждите на същата тази управа. 1949 г. Кутово и Антимово се обединяват в една община, това обединение продължава до промените 1989 г., когато двете села отново заживяват самостоятелно.
В миналото жителите на с. Антимово черпели вода за домашни нужди от 15 кладенеца. Днес вече в селото има изработена централна канализация. През 1960 г. селото е напълно електрифицирано. По отношение на здравеопазването между Кутово и Антимово има добре уредена здравна служба с отлично квалифициран медицински персонал, който и до днес обслужва населението и на двете села.
Църквата в село Антимово е построена през 1860 г., по време на османското робство с участието и безвъзмездната помощ на всички хора. Цели 135 години населението на селото поддържа църквата и тя е в сравнително добро състояние.
На няколко метра северно от църквата, са издигнати три паметника, поставени в памет на загиналите герои от селото по времето на Балканската и двете Световни войни.
Първото килийно училище на селото се е намирало в църковния двор, на 20 метра северозападно от църквата. Точната година на неговия строеж не е известна, но като се има предвид, че първата църква е построена 1860 г., може да се приеме, че училището е създадено 2-3 години по-късно. То се е състояло само от две учебни стаи и една малка канцелария, което на времето напълно задоволявало нуждите на населението. През 1929 г. било взето решение да бъде построено ново и по-голямо училище и две години по-късно – 1931г. – то било завършено. Сградата била издигната на мястото на първите гробища и включвала пет класни стаи, канцелария, кабинет на директора и стая за прислугата. Учениците тук учели само до трети клас, след което отивали в други, близки до селото училища. 1988 година при пожар училището изгаря до основи и вече не съществува.
Читалището в Антимово е основано през 1926 г. с действащи по онова време мъжка певческа група и театрален състав, които разнообразявали живота в селото. По – късно бил сформиран и танцов състав, който с течение на годините непрекъснато се възобновявал и действал до 1997 г. Същият е участвал с изяви на събора в Копривщица, където е завоювал “Златен медал”. Библиотеката обхваща пространство от около 40 кв.м. В момента тя разполага с над 800 броя книги, сред които преобладава художествената литература. Наличният фонд е набавен най-вече с дарения от местното население. За краткия период на съществуването си библиотеката вече има 30 броя читателски карти, а посещенията за ползване на литература в самата читалня непрекъснато се увеличават.
Село БГ. благодари за предоставената информация.