Село Айдемир е най-голямото село в България с 7800 жители. То се намира в Североизточната част на България, селото е с обща площ 1115дка и се намира в Айдемирската низина, на около 5 км западно от областния град Силистра и 3 км. южно от река Дунав.Състои се от 3 части – кв.Деленките, Централна част и кв.Татарица.
В с. Айдемир през 1940-та година, когато се освобождава Южна Добруджа (по Крайовската спогодба), от с. Алмали (Северна Добруджа) са се заселили алмалийци.Дошли са от другата страна на границата ни с Румъния. От с. Ябълково, Хасковско са дошли гребенци. Шиковци са балканджии дошли от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници от сектата на некрасовците намират убежище в Турция през 1674г. след потушаването на Булавинския бунт в Русия. Повече от три века стои квартал Татарица на картата на България. В 1881 г. от 332 души население 264 са староверци. Сектанският фанатизъм на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6, 8, 10 деца. Днес е квартал на с.Айдемир.
Към селото е присъединено с. Татарица през 1955г. Селото е най-голямото в България. Възниква през османското иго. Споменава се в турските документи от 1620година като Айа Тимур, а от 1675г като Айдемир, а от 1792г - Айтемир. По Букурещкия мирен договор/191Зг/ остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския мирен договор/1940г/. Слято е със гр.Силистра през 1970година. През 1976година е обявено за самостоятелно село и център на община. От 2004г. е самостоятелно кметство към община и област Силистра
В землището на селото се развива успешно зърнопроизводството, отглеждането на кайсии, животновъдството и лозарство. В селото има както земеделски производители, така и фирми осъществяващи търговски, производствен и дейности в сферата на услугите.
Църква „Покров Пресветой Богородице“
Намира се в Татарица. В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани. По-късно се достроява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. През годините има пожар и много опити за грабеж. За изграждането на църквата са използвани модели на други православни храмове.
В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообряден) – за слава на Исус Христос, разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със 7 камбани, за благовещявена към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за друго известяване за случило се нещо. Вътре храмът се състои от 3 части: олтар, средна и притвор (паперт).
Църква „Света Троица“
Построена е от руски воини през 1829 година. Там се пазят 2 свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на руско-турска война. Обявена е за паметник на културата през 1929 г. с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис. Сега не е реставрирана.
Село.БГ благодари на Калоян за изпратената информация!
