 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Село Мирково се намира в полите на Стара планина, на 63 км източно от столицата София. Кметството включва селата: Брестака, Илинден, Мирково, Плъзище, Преспа, Хвърчил, Черковище, Бенковски, Буново, Каменица и Смолско. На територията на село Мирково съществуват данни за живот още от дълбока древност. Има открити следи от неолитно, тракийско и римско селища.
Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 г. През 1825 г. по време на българското Възраждане е открито килийно училище в селото. Жители на село Мирково участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски.
Има различни теории за произхода на името на селото. Едната от тях разказва, че някога там имало феодален владел на име Мирко и селото носи неговото име. Друга теория сочи, че името идва от настъпилото следвоенно затишие (мир).
Интересен факт от историята на селото е, че през 1878 Иван Радов Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България; през 1883 г. фабриката е преместена в София.
През 1884 г. е основано Мирковско научно дружество „Искра“, а през 1908 - читалище „Просвета“. През 1909 г. те се сливат в читалище „Христо Ботев“. През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”
Читалище “Хр. Ботев”, където има библиотека и киносалон, действа и до днес. Ежегодно се организира местен събор, Кукерски карнавал на Сирна неделя и Месец на културата през декември. В читалището има изключително активна творческа самодейност и действащите музикални, театрални, танцови и певчески състави, които радват жителите на Мирково и на околните села с честите си представления.
Сред културните забележителности на селото е църквата „Св. Великомъченик Димитрий“, построена през 1834. Днес църквата е една от малкото в България с позлатено кубе.
Природните предпоставки в региона на село Мирково дават възможност за развитие на планински, маршрутен, ловен и селски туризъм. В близост са: Ловно стопанство “Арамлиец”, зарибените микроязовири - “Каменна могила” и “Исин пунар” в с. Мирково, хижите “Чавдар” в Стара планина, “Опор” и “Арамлиец” в Средна гора.
В село Мирково има няколко ежегодни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се провежда всяка година на Сирни заговезни. Жителите на селото и общинската администрация активно участват в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си своеобразни факли, т.нар. оратници, за здраве и за да прогонят злите духове.
използвани са снимки и информация от www.mirkovo.net
Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 г. През 1825 г. по време на българското Възраждане е открито килийно училище в селото. Жители на село Мирково участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски.
Има различни теории за произхода на името на селото. Едната от тях разказва, че някога там имало феодален владел на име Мирко и селото носи неговото име. Друга теория сочи, че името идва от настъпилото следвоенно затишие (мир).
Интересен факт от историята на селото е, че през 1878 Иван Радов Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България; през 1883 г. фабриката е преместена в София.
През 1884 г. е основано Мирковско научно дружество „Искра“, а през 1908 - читалище „Просвета“. През 1909 г. те се сливат в читалище „Христо Ботев“. През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”
Читалище “Хр. Ботев”, където има библиотека и киносалон, действа и до днес. Ежегодно се организира местен събор, Кукерски карнавал на Сирна неделя и Месец на културата през декември. В читалището има изключително активна творческа самодейност и действащите музикални, театрални, танцови и певчески състави, които радват жителите на Мирково и на околните села с честите си представления.
Сред културните забележителности на селото е църквата „Св. Великомъченик Димитрий“, построена през 1834. Днес църквата е една от малкото в България с позлатено кубе.
Природните предпоставки в региона на село Мирково дават възможност за развитие на планински, маршрутен, ловен и селски туризъм. В близост са: Ловно стопанство “Арамлиец”, зарибените микроязовири - “Каменна могила” и “Исин пунар” в с. Мирково, хижите “Чавдар” в Стара планина, “Опор” и “Арамлиец” в Средна гора.
В село Мирково има няколко ежегодни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се провежда всяка година на Сирни заговезни. Жителите на селото и общинската администрация активно участват в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си своеобразни факли, т.нар. оратници, за здраве и за да прогонят злите духове.
използвани са снимки и информация от www.mirkovo.net
