 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Село Кости се намира близо до границата на България с Турция в Странджа планина, на 25 км от общинския център Царево. Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори.
До село Кости можем да стигнем по главния път Бургас – Царево. Отклонението е при надлеза на входа на Царево в посока Малко Търново. Разклона за село Кости е до село Българи, където има контролен пункт на Гранична полиция.
Съвременното си наименование селото носи от някогашния богат и състоятелен грък – Кустú. До 1914 г. населението на селото е било предимно гръцко, а след преселването му в Северна Гърция, в селото се настаняват българи – бежанци от Източна Тракия. Сега има около 500 жители.
Жителите на село Kости се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.
Специфичният бит и самобитна култура се забелязват в запазените и до ден днешен стари къщи. Разположението на селото е изключително благоприятно за извършване на преходи по долината на река Велека, както през Бродилово към Синеморец и Ахтопол, така и срещу течението към Качул и Граматиково, на север към Българи и др.
Местни забележителности са църквата "Св. св. Кирил и Методий" с уникалния си иконостас и запазените старинни гръцки къщи. Тук се намира най-старият резерват в България - Силкосия, отличаващ се с изключителна наситеност на странджананска зеленика - великолепен вид рододендрон. Растението е защитен вид и у нас вирее само в Странджа и се възприема като символ на тази планина.
В Кости и днес все още могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в селата Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са много просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.
В околностите са отбелязани няколко могилни некропола. Разположението на Кости предоставя възможности за атрактивни пешеходни преходи надолу по течението на Велека към Синеморец или нагоре към Граматиково и местността Качул.
Кости е едно от нестинарските села заедно с Българи и Бродилово, където и до днес потомствени нестинари танцуват върху огнената жарава. Всяка година в началото на февруари жителите на селото провеждат и обредно шествие на кукери и обичаят "Пали кош". И двата ритуала се вписват в църковно-обредния календар между Месни Заговезни и Сирница / Прошка/ и имат една и съща магическа насоченост - победа над болестите и злото. Чрез очистителната сила на огъня и действията на Белия кукер лошото се извежда извън селото и така се осигуряват здраве и плодородие през новата година.
"Белият кукер" може да се види само в Кости и Бродилово. В световната практика със заораването на Белия кукер се погребва злото. В двете села ритуалите "Кукеровден" и "Пали кош" са съхранени в най-древната си форма.
Използвани са информация и снимки от сайта kosti.free.bg
До село Кости можем да стигнем по главния път Бургас – Царево. Отклонението е при надлеза на входа на Царево в посока Малко Търново. Разклона за село Кости е до село Българи, където има контролен пункт на Гранична полиция.
Съвременното си наименование селото носи от някогашния богат и състоятелен грък – Кустú. До 1914 г. населението на селото е било предимно гръцко, а след преселването му в Северна Гърция, в селото се настаняват българи – бежанци от Източна Тракия. Сега има около 500 жители.
Жителите на село Kости се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.
Специфичният бит и самобитна култура се забелязват в запазените и до ден днешен стари къщи. Разположението на селото е изключително благоприятно за извършване на преходи по долината на река Велека, както през Бродилово към Синеморец и Ахтопол, така и срещу течението към Качул и Граматиково, на север към Българи и др.
Местни забележителности са църквата "Св. св. Кирил и Методий" с уникалния си иконостас и запазените старинни гръцки къщи. Тук се намира най-старият резерват в България - Силкосия, отличаващ се с изключителна наситеност на странджананска зеленика - великолепен вид рододендрон. Растението е защитен вид и у нас вирее само в Странджа и се възприема като символ на тази планина.
В Кости и днес все още могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в селата Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са много просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.
В околностите са отбелязани няколко могилни некропола. Разположението на Кости предоставя възможности за атрактивни пешеходни преходи надолу по течението на Велека към Синеморец или нагоре към Граматиково и местността Качул.
Кости е едно от нестинарските села заедно с Българи и Бродилово, където и до днес потомствени нестинари танцуват върху огнената жарава. Всяка година в началото на февруари жителите на селото провеждат и обредно шествие на кукери и обичаят "Пали кош". И двата ритуала се вписват в църковно-обредния календар между Месни Заговезни и Сирница / Прошка/ и имат една и съща магическа насоченост - победа над болестите и злото. Чрез очистителната сила на огъня и действията на Белия кукер лошото се извежда извън селото и така се осигуряват здраве и плодородие през новата година.
"Белият кукер" може да се види само в Кости и Бродилово. В световната практика със заораването на Белия кукер се погребва злото. В двете села ритуалите "Кукеровден" и "Пали кош" са съхранени в най-древната си форма.
Използвани са информация и снимки от сайта kosti.free.bg
